понеделник, 29 декември 2008 г.

Пет благодетели у нас... и пет в чужбина

"Хората въобще не знаят какво е това благотворителност. Искат да седят на някой важен пост, да нареждат да се преведе някаква сума на този или онзи. Обаче това е бездушно. Да твориш добро, е дълъг процес, в който трябва да се концентрираш върху проблемите на човека и с помощта на Бог да му помогнеш да излезе от това състояние” – тези думи са на Снежана Митова. Няма да я срещнете по светски салони или в напоителни интервюта по телевизията. Митова е световнонеизвестната сивокоса жена, която всяка неделя след литургия събира помощи за гладни деца в градинката пред църквата „Свети Георги Победоносец”. Затова миналата година я обявиха за благодеятел на 2007-а.
Кои са другите лястовици на благотворителността в България и как човеците по света и у нас решават вечната дилема „Да имаш или да бъдеш”, проверяваме в рубриката ни „Пет плюс пет този уикенд”.

продължението - тук

четвъртък, 25 декември 2008 г.

In Memoriam Харолд Пинтър

След продължително боледуване от този свят си е отишъл Харолд Пинтър. Не е нужно да пояснявам кой и какъв беше той - читателите на този блог са наясно. Подробности от нетинфо тук:

понеделник, 22 декември 2008 г.

Павел Васев пак шеф на Народния

В Народния театър имат повод за почерпка, която няма нищо общо с предстоящите коледни и новогодишни празници. Просто шеф на трупата стана Павел Васев. Някогашният председател на Съюза на филмовите дейци вече оглавяваше състава като административен директор през 2000-2003. И когато го смениха, служителите меко казано тъгуваха. При това искрено. Доста рядко явление в наши времена. Васев управляваше в тандем със Сашо Морфов, който пък беше артистичен директор. Не е изключено и сега да се повтори тази успешна формула.
Честито на Васев! Обаче не мога да премълча озадачението си- той беше единственият кандидат за поста! От своя страна това показва две не особено приятни тенденции - или че има криза на личности, или, че мястото е изгубило престижа си.Най-вероятно липсата дори и наминимален зачатък на конкуренция е съчетание от тези две причини.




събота, 6 декември 2008 г.

Петима рибари във властта...и петима в шоубизнеса






Кое кълве по-бързо – рибата или жената? Кои министри и депутати си мерят...въдиците? По какво си приличат риболовът, политиката и бизнесът? Наистина ли „Рибата знае всичко”, както дрезгаво пее Иги Поп в култовото парче към филма „Аризонска мечта”? Все любопитни въпроси покрай днешния Никулден.
В рубриката „Пет плюс пет този уикенд” правим преброяване на едрите „щуки” във водите на администрацията, парите и забавленията.Констатирахме интересно наблюдение – свети Николай Чудотворец е покровител и на банкерите, но хората с дебели портфейли рядко хвърлят мрежи в реките. Предпочитат дълбоките финансови води. Ако все пак ги засърби ловен инстинкт, мятат пушка на рамо и хващат гората. Коренно различно е положението в политиката. Въдичарите масово се множат именно между депутатските банки. Прозрението, че рибарството е полезно за всеки политик, защото развива умението лесно да се преглъщат загубите, се е родило тъкмо в парламентарна глава. Напомняме го на народните представители, защото идат избори.



Продължението четете тук:

вторник, 2 декември 2008 г.

Леон си отиде


Театърът остана без Леон Даниел... Големият режисьор е починал вчера, чета в агенциите. Поклон!
Сбогуването с него e на 4 декември 2008 г. от 12:00 ч. в Театър „Българска армия”.

Тази снимка е на фотографа Димитър Кьосемарлиев - правена е преди няколко години, когато проф. Даниел стана Доктор Хонорис кауза на НАТФИЗ

събота, 29 ноември 2008 г.

Пет актьори в блестящи женски роли...и пет актриси в мъжки









С гладко избръснати ръце и няколко кубика силикон в пазвата Дъстин Хофман зашемети света в далечната 1982-а с филма „Тутси”. В началото на тази година пък ефирната Кейт Бланшет беше номинирана за „Оскар” за поддържаща женска роля, но за превъплъщение в легендарния музикант Боб Дилън. През 90-те Робин Уилямс се маскира като симпатичната Мисис Даутфайър, а тъмнокожият Мартин Лоурънс отбеляза идването на новото хилядолетие като „Агент XXL”, скрит под фустата на дебела лелка.
С други думи в Холивуд смяната на половете обикновено е обречена на успех. Какво е положението на местна почва? Спъват ли кариерата токчетата, ако ги носи мъж? Котират ли се дамите с мустаци и пресипнали гласове? Защо Владимир Карамазов си почива от преживелиците в „Сървайвър” с кринолин? Кое е общото между монахиня в театъра и фолкбомбата Галена? Все важни въпроси, чиито отговори ще откриете в култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд”.
Продължението - тук:

сряда, 26 ноември 2008 г.

177 630 евро търсят притежател


Споко, става дума за картини. Хубави. Предлагат се на търг в четвъртък - 4 декември в Гранд хотел "София". 177 630 евро е общата сума от началните цени на всички 41 творби. Организатор: Аукционна къща "Аполон и Меркурий".

Акцентите:

- Вариант на "Ръченица" от Мърквичка - за 69 000 евро. Историята на картината е тип криминале. но подробности ще дам утре :-)


-Никола Танев - "Улица в Карлово" - поне 9900 евро

- Димитър Казаков-Нерон - "Композиция" - за нея искат поне 5000 евро.

Подробности и снимки - тук: и във вестник "Политика"

събота, 15 ноември 2008 г.

Пет стабилни двойки без подпис... и пет с дълъг брак


Бърз преглед на най-сполучливите семейства сред знаменитостите у нас

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА, ДАНИЕЛ ФИЛИПОВ

МОНИТОР, 15 ноември

Бракувана стока ли е семейството – размисли и страсти на тази тема се разгоряха повсеместно, откакто новият Семеен кодекс мина на първо четене в Парламента. В ябълка на раздора се превърна регламентирането на т.нар фактическо съжителство. При него двойка, която не е сключила брак, но живее заедно, се признава за пълноправно семейство с произтичащите от това последствия.
Най-яростните критици на законопроекта се оказаха Божиите служители от всички вероизповедания в България. В същото време идеята явно среща подкрепа сред широките народни маси, стигнали до прозрението, че бракът е основната причина за разводите.
Според актуални данни на "Алфа рисърч" 4.6% от хората в България живеят без да са оставили автограф в Гражданското. Само преди 5 години групата е била двойно по-малка, но днес изследователите са категорични, че тенденцията е във възход. В Европа процентите на съжителстващите на семейни начала без брак се движат между 50% в Швеция и 4% в Гърция.
Каква е картината сред най-известните личности у нас? Прави ли подписът двойката по-стабилна? Кой ще празнува скоро златна сватба? Все любопитни въпроси, отговорите на които ще намерите в култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд”

Продължението четете тук:

събота, 1 ноември 2008 г.

Петима най-известни ученици на Френската гимназия...... и петима на Английската

Френската се бунтува, Английската празнува - по ирония на съдбата този сценарий се разиграва в двете гимназии на София, тачени като най-елитни от соцепохата насам. Поредното брожение в лицея на бул „Патриарх Евтимий" тези дни беше заради предсрочното пенсиониране на директорката Пенка Малинска. Госпожата си навлече гнева на образователния министър и неговите подчинени, защото миналата година подкрепи учителската стачка и решението на преподавателите да пишат протестни шестици на всички ученици.
Веселбата в Английската пък е заради половинвековния й юбилей, под който минава цялата 2008-а. Празненствата бяха лятото, но ехото им още не е стихнало. На фона на напрежението във Френската положението в гимназията на „Дондуков" 60 изглежда като шампанско и рози.
Продължава ли днес старото съперничество между тези две училища? Чии възпитаници са по-горе в социалната стълбица? Защо любимият лаф на тийнейджърите в Английската е „Като Първа английска няма втора"? Коя е музата на Слави Трифонов за парчето „Френската гимназия Господ нея пази я"? Все любопитни въпроси - търсете отговорите им в култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд".

Четете продължението тук:

понеделник, 27 октомври 2008 г.

„Ръченица” от Мърквичка – на търг!




Аукционна къща „Аполон и Меркурий” прави наддаване за 100 000 евро в четвъртък

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА



„Ръченица” – христоматийната картина на Ян Мърквичка има копие, правено от самия автор и то ще бъде предложено на търг, обяви сензационно Игор Марковски от Аукционна къща „Аполон и Меркурий”. Репликата е била съхранявана от стар български род 80 години и е предавана от поколение на поколение. Макар че е недовършено, платното е равносилно на национално богатство. Наддаването за него е на 4 декември. То ще сложи край на маратона от аукциони, организиран от Марковски и съдружника му Димитър Фицов в Гранд хотел „София” тази есен.
Началото на бясната колекционерска надпревара е този четвъртък – 30 октомври. Ценителите ще се надцакват за 121 произведения на класическото и модерното българско изкуство. Общата сума от всички първоначално обявени позиции минава 100 000 евро.
Най-скъпо предлаганата творба е „Пейзаж”, рисувана от Жорж Папазов с маслени бои върху платно (38х46 см). Картината е подписана и наддаването за нея тръгва от 9900 евро.
Това е 84-ят търг в 22-годишната история на арт аукциона и както на повечето наддавания досега и този път „Аполон и Меркурий” ще обявят за наддаване произведение на Владимир Димитров-Майстора. „Момиче” е с размери 39,5 х 33,5 см. Майстора я живописва с маслени бои върху платно, а почитателите му трябва да броят поне 6 600 евро, за да я имат в сбирката си.
Сред акцентите на наддаването са творби на Димитър Казаков-Нерон, Иван Георгиев-Рембрандт, Лика Янко, Иван Табаков. Интересни за колекционериса са също работите на Данаил Дечев, Екатерина Савова-Ненова, Владимир Рилски, Стоян Венев, Христо Йончев-Крискарец, Наум Хаджимладенов, Генко Генков.
На 30 октомври ще започне и „подгряването” за „Ръченица” на Мърквичка. На първо място в каталога на аукциона е рисунка на чешкия художник. „Кон” (17,5 х 10,5) е монографирана и струва поне 1000 евро, според организаторите на наддаването.
В „Аполон и Меркурий” очакват рекордна посещаемост, провокирана не само от интереса на закоравелите ценители, но и от световната финансова криза. „За последните 10-15 години инвестирането в картини стана доходоносно. В световен план като гледам търговете на водещите аукционни къщи, не съм видял никъде да падне цената на картините”, коментира Марковски.

СНИМКИ: АК „АПОЛОН И МЕРКУРИЙ”

Специално за търга аукционната къща издаде вестник. На първа страница е „Ръченица” на Мърквичка.

„Момиче” на Владимир Димитров-Майстора, рисувано с маслени бои върху платно с размери 39,5 х 33,5 см струва поне 6600 евро.

„Пейзаж” от Жорж Папазов е най-скъпо предложената творба – 9900 евро.

Петима танцьори сред журналистите...и петима сред политиците




Чий език е по-остър? Журналистите и политиците засега не са излъчили победител в този стар двубой. Нашумялото шоу Dancing Stars по bTV обаче им даде възможност да пренесат схватката върху лъскав паркет. Оказа се, че журналистическото воинство е по-освободено от предразсъдъци и не се свени от езика на тялото. Докато политиците се скатаха от шоуто. Единствен актьорът Андрей Баташов, преквалифициран от няколко месеца в депутат, отсрамва народните избраници.
Знаем обаче, че понякога държавниците валсуват и извън голямата политика. Кога правосъдната министърка Миглена Тачева играе мъжкия танц сиртаки? Защо евродепутатката Антония Първанова мята гюбеци? На чия глава се качи Соломон Паси? Все важни въпроси, чиито отговори ще откриете в рубриката ни „Пет плюс пет този уикенд". Пак там ще разберете кои журналисти владеят най-добре езика на тялото.

Продължението - тук

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Петима българи в Холивуд...и пет холивудци в България



Холивудско було покрива плътно София, както никога досега. Кметът Борисов редовно показва излъчване „ала Марлон Брандо" при беседите си със звезди като Силвестър Сталоун и Антонио Бандерас. Вал Килмър пазарува по джапанки в местните бутици, а миналата седмица най-тиражният италиански всекидневник „Кориере дела сера" пусна обширен репортаж от Киноцентъра в Бояна. И го украси с безапелационното заглавие „Холивуд (България)".
Главните герои в „българския Холивуд" са само вносни, подбрани от Дейвид Варод - шеф на компанията "Ню Имидж - България", която е собственик на комплекса „Ню Бояна". Засега наш актьор не се е уредил с водеща роля в някоя от десетките чужди продукции, реализирани на местна почва.
В същото време в истинската Мека на киноиндустрията българи заемат ключови позиции. Наша сънародничка топи перото си в страстите и скандалите на кинаджиите в Ел Ей и ги изкарва на страниците на в. „Холивуд рипортър". Българин измисля визуалната концепция на суперпродукции като „Беулф" и „Полярен експрес". Пак наши хора рисуват героите в най-популярните анимационни сериали. В списъка на наградените с най-престижното тв отличие „Еми" четем и българско име.

Кои са българите в Холивуд и холивудците в България, четете тук:

вторник, 7 октомври 2008 г.

Надцакване за Майстора


15 800 лева - поне толкова трябва извади всеки, решил да се сдобие с картината „Семейство" на Владимир Димитров-Майстора. Произведението ще бъде разиграно на търг в хотел „Шератон", организиран от аукционна къща „Виктория" в четвъртък - 9 октомври. Големият живописец е рисувал фамилния портрет с маслени бои върху картон с размери 23х33 сантиметра. Творбата върви със сертификат за автентичност, подписан от изкуствоведката Ружа Маринска.
Надцакването за Майстора не е единственият акцент в артнадпреварата. Аукционната къща предлага 112 произведения на 92 автори. Сред тях са платна на Никола Танев и Марио Жеков, рисунки на Златю Бояджиев и Константин Щъркелов, акварели на Христо Йончев-Крискарец. Общата стойност на творбите минава 100 000 евро, съобщават от артсалона.
На наддаването в „Шератон" за първи път ще бъде предложена на търг у нас и картина на големия скулптор Андрей Николов. „Разговор" е рисувана с маслени бои върху картон (13х18 см) и стартовата й цена е 1900 лева.

петък, 3 октомври 2008 г.

Кадифеният диктатор


„Кадифеният диктатор" - така в кинаджийската гилдия наричат Георги Дюлгеров. Прякорът с подплата от любов и страхопочитание върви с него от десетилетия и времето не го заличава. Тази седмица Дюлгеров стана на 65 години.
„Колкото е благ като човек, коренно различен е на снимки. На терена се превръща в машина, в едно снимащо животно, безкомпромисно. Става в пет часа, прави лицеви опори. В шест, когато всички останали тепърва се пробуждат с кафе, той идва, хваща те под ръка и почва да ти обяснява какво иска. Не обядва. Държи и актьорите да са леко гладни, за да се хвърлят с хъс в работата. В същото време е от режисьорите, които изключително много обичат артистите", разказва Иван Бърнев. Той е главно действащо лице в последните два филма на Дюлгеров - отрупаният с награди „Лейди Зи" и „Козелът", който се подготвя в момента.
Самият Дюлгеров очевидно се ласкае, че...

Продължението на текста и блиц интервю с режисьора: тук

Актрисата Биляна Петринска: Преситих се от модата reality

снимка: Слав Неделчев
- Тръгнах на поход срещу рака на гърдата, защото съм посланик в кампанията „От любов към живота"

- Ако една актриса разчита само на това да си увеличи бюста и да си подплати устните - загубена е! Аз самата най-малко съм засегната от темата силикон. Славя се с естествеността си не само, защото това е истината, а и защото просто не коментирам и не се интересувам. Не бих могла да се засегна и да хукна да доказвам каквото и да било на когото и да било. Мъжът до мен знае истината и това ми е достатъчно.

- Предстоят ми снимки за италиански филм. Ще снима Луиджи Перели. А българския филм, който трябваше да снимаме, за съжаление се отложи напред във времето по финансови причини. В театъра живот и здраве, имам проекти. Един от тях е една историята за Казанова. Репетициите са с младата режисьорка Диана Добрева.

- Обожавам Русия, без да съм ходила там. Това е една от мечтите ми - да посетя Москва и Петербург. Харесвам много руската литература и кино. А зимни кънки карам от малка. Скоро гледах rеality шоуто по ОРТ "Ледников период". Дано и ние имаме възможност да направим такова грандиозно и толкова красиво шоу. Бих се включила с удоволствие.
Цялото интервю: тук:

петък, 26 септември 2008 г.

Актьорът Филип Трифонов: Сцената компенсира малката заплата



- Свестни началници сигурно му липсват на българското кино. Началници директори, министри... От тях зависи да има хубаво българско кино...И от депутатите... Но най вече от нов избирателен закон, в който право на глас имат само завършилите поне осми клас. Поради тази и други причини, характерни за българския преход, у нас няма скоро да има талантливо направени филми като немските „Сбогом Ленин” и „Животът на другите”, чешкия „Коля”. Или пък „12 часа и осем минути, източно от Букурещ” - невероятно елегантен филм, направен с 500 леи, примерно. От нашите филми, в годините на преход, „Георги и пеперудите” ме зарадва като българин.

- Помня едно момче ми каза: „Баща ми е активен борец, но не може да ги трае. И според него тази „демокрация” я направиха децата на големите комунисти, защото искаха да се возят с Мерцедеси ,а бай Тошо ги спираше”.

-След пристигането на унгарските емигранти в «града на Шумата», местните жители първи в неосвободена България хвърлят салтамарките, слагат колосани яки и търсят забраненото от Корана свинско месо. Фамилиите «Свинарови», «Домусчиеви», «Зурлеви» идват от първите пристрастили се към свинското шуменски граждани. За тях Идеал Петрофф кръстосва унгарска «бяла свиня» с българско «диво прасе», а новата порода „Петрофка», прилича на коза с вкус на боровинка
Цялото интервю: тук

четвъртък, 18 септември 2008 г.

In memoriam Георги Китов


Утре - петък, от 10.30 часа в Археологическия музей е сбогуването с д-р Георги Китов. Археологът от световна величина си отиде след инфаркт на 14 септември. В днешния в. "24 часа" има интервю със спътницата в живота му- археоложката Диана Димитрова. Четете тук:

събота, 13 септември 2008 г.

Иво Сиромахов: У нас акълът е най-евтината стока



- За да се разочароваш, трябва преди това да си бил очарован. А какво очарователно може да има в българските политици?

- Новините и публицистиката са жанрове, които тепърва ще се развиват. В момента те са по-скоро една вяла статистика на убийства, автомобилни катастрофи и битови инциденти. Предстои им да започнат да търсят отговора на въпроса: Кой е виновен?

- Не мога да разбера защо българските режисьори постоянно реват, че нямало пари за кино при положение, че снимането на филми вече е достъпно за всеки – вземаш една камера, събираш няколко приятели, снимаш, монтираш, качваш филма в Youtube

- Чудният свят на манекенките винаги ме е привличал. Когато бях малък, си мислех, че думата “дефиле” е някакъв термин от месарството

- 1. Който копае гроб другиму, най-добре се смее.
2. Бързата кучка е по-бърза от бавната кучка.
3. Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа какви тъпанари са.
4. На лъжата краката не миришат.
5. Никой не е по-голям от баба.
8. С какъвто се събереш, с такъв ще се разведеш.
9. Молена пичка – кисело ебанье (македонска поука)
10. Само една черна нинджа може да убие друга черна нинджа

цялото интервю: тук

неделя, 7 септември 2008 г.

Художникът Никола Манев:Съжалявам, че не съм правил лудост заради жена


Продадох първата си картина в шкембеджийница „Дамарче” за цигари „Бузлуджа”

Съжалявам, че не съм правил лудост заради жена. Е, веднъж пресякох Невада, само за да видя една дама. Но я изпуснах за един час. Това обаче не е лудост, още повече, че пътувах с автобус, а не пеша.

Жена, която съм познавал преди 40 години, ми се обади от Канада. Издирила телефона ми, звъни и казва: „Искам да ти направя подарък”. Питам я защо, а тя „Ти ми беше първият мъж преди 40 години, искам да ти благодаря”. Как да реагирам на това освен с възхищение!

И при мен е така – бих дал всичко за една жена, за един поглед. Но, ако това трябва да мине преди професията ми – не мога.

Имах една картина, рисувана в Рилския манастир при минус 16 градуса. Рисувах една от поляните близо до самия манастир, със замръзнали пръсти, изобщо героизъм! Продадох на един пияница за кутия цигари „Бузлуджа”.Това ми е първата продажба.

Цялото интервю: тук

събота, 23 август 2008 г.

На въдицата на Сиромахов



- Масларова е скучна като зелева каца. Какво да й описвам? В “Дневници и нощници” главни действащи лица са личностите, които по някакъв начин са променили хода на цивилизацията. А най-голямото нещо, което Масларова е променила през живота си, е прическата й.

- Има една доста популярна метафора за “оправянето”. Че българинът все чакал политиците да го “оправят”. Но сега според мен хората вече са във фазата на “презкурието”, в смисъл че политиците са им през оная работа.

- Според твоята теория усмивката на Мона Лиза се дължи на секс играчка, как тогава да си обясним оплезения език на Айнщайн?
Айнщайн е бил много разкрепостена личност, така че би могло да има много причини за оплезения му език. В българските традиции обаче устата винаги е била символ на майсторството. Като започнем от Уста Колю Фичето, Уста Генчо... и стигнем до рапъра Устата.

Цялото интервю с Иво Сиромахов - тук:
Четете и доволни ще останете
:-)

петък, 8 август 2008 г.

Батальонът на герберите

Батальон гербери избуя в културата на София. Има опасност тези симпатични цветя да се превърнат в досадни плевели, ако главният градинар на столицата не вземе мерки. От няколко сезона ГЕРБ-ер е начело на театър „Възраждане”. Както е добре известно, камерната трупа се помещава в сградата на Градската библиотека. Това обаче не е единствената причина в храма на книгите да мирише на гербери. Ароматът идва и от новия му директор, чиято съпруга е подопечена служителка в оранжерията на Градинаря.
Ако не сте разпознали цветята – това са актьорът Роберт Янакиев, поетът с китара Михаил Белчев и актрисата Кристина Белчева.
Нямаме нищо против тях, но малко ни притесняват някои подробности от артистичния пейзаж.
Театралите от години недоволстват под сурдинка, че директорът на театър „Възраждане” Роберт Янакиев заема поста, без да има необходимия ценз. Което е в разрез със Закона за закрила и развитие на културата. И въпреки, че мандатът му вече изтече, общината не обявява конкурс. Но Янакиев е общински съветник. Сещате се от квотата на коя партия.
Завършил е Театралния колеж „Любен Гройс” и в дипломата му се мъдри квалификация „специалист”. За да си шеф на трупа обаче трябва да си „магистър”.
Тук е мястото да споменем, че все пак Янакиев наистина е по-добър директор в сравнение с предишния Георги Г. Георгиев. Той определено не беше любимото цвете за мирисане на колегите си, които и днес се шегуват, че бил парашутист. Но син парашутист. По негово време трупата беше изпаднала в анонимност. А тази година – при Янакиев, получи първия си „Аскеер”.
Що се отнася до тандема Белчеви – там работата е малко по-друга. Бардът с топлия глас всъщност е завършил телевизионна режисура в полиса на Нева, който някога се казваше Ленинград. И едва ли има понятие от каталогизиране, реставрация и консервация на книги, библиографски справки, архивистика и т.н дисциплини от програмата на Библиотекарския институт. Затова малко ни стои като гербова марка, лепната изкуствено към фасадата на Столичната библиотека. Но пък, както споменахме, е мъж на жена си. Тя е главен експерт „Външни прояви” в дирекция „Култура” на общината.
Добре е, че все пак Михаил Белчев седна в шефското кресло след конкурс. Спечели го с програма, според която в сградата на площад „Славейков”, ще прави Клуб на писателя на мястото на сегашния джаз клуб.
Да не забравим още едно културно състезание – конкурсът за директор на театър „София”. И там един от основните претенденти беше гербер – сочеха Иван Славов даже за фаворит. Той е заместник-директор на Бургаския театър. Казват, че бил и драматург, но за негова пиеса не се сещаме. Сред съгражданите си е популярен именно покрай Бате Бойко. Така или иначе – той остана далеч в класирането. Предпочетен беше Ириней Константинов – голям актьор, чието величие бяхме позабравили. Припомнихме си го, когато стана глас на ДСБ и приближен на Иван Костов. Ириней откри митинга на опозицията и с характерния си тембър изрече: „Отново корупция! Отново липса на пари! И отново опозицията е заедно. Заедно сме всички тук, за да кажем на комунистите да си отидат от власт”. След него на трибуната излезе и Б.Б...
Но да не се отплесваме повече. Все пак сме благодарни, че българската култура мирише на цветя. Защото можеше и да е на нещо много по-лошо.

*
коментар във вестник "Политика"

Актьорът Николай Урумов: Дано политиците най-сетне прочетат Дикенс



Когато дойде действителната потребност на хората да имат кино, то сигурно по някакъв естествен начин ще дойoе. Но когато в град като Русе, където е бил открит първият киносалон, когато там няма кино и обществеността не е възразила и поискала, значи няма нужда.

Може би този шамар, който Дикенс им е ударил, още им кънти в ушите. И, може би именно заради това англичаните чрез своята телевизия Би Би Си толкова се вглеждат в нашите домове

Наскоро бях в селището SOS-Киндендорф в Трявна. Там условията са перфектни и би било много добре, ако този тип селища се вземат като модел от останалите.

Когато след казармата не можах да вляза във ВИТИЗ, трябваше да имам 8 месеца трудов стаж и станах възпитател в Балчик – в гимназията, която бях завършил. Преподавах в занималнята на 6-и Б и 6-и В клас.

Като гледам реакциите на тези наказателни мерки, се сещам за поговорката: „Ти го плюеш, той казва: „Дъжд вали”. Няма нито един наказан, уволнен за толкова години

цялото интервю: тук:

четвъртък, 24 юли 2008 г.

Общината ампутира биографията на режисьор

КРИСТИНА СТАМБОЛОВА/МОНИТОР, ТЕЛЕГРАФ
- Режисьорът Бойко Илиев скандално се оказа с недостатъчен стаж, за да оглави театър. Въпреки изрядните документи на театрала с 25 години практика зад гърба си общината не го допусна до конкурса за директор на театър “София”, който ще се проведе утре....
- Неуредици тресат и другите общински театри. Публична тайна е, че настоящият директор на “Възраждане” - общинският съветник Роберт Янакиев, всъщност няма право да заема този пост, понеже няма необходимото образование...
-Недомислици в закона пък забавят избора на нов директор на Музикалния театър..

Цялата статия - тук:

четвъртък, 17 юли 2008 г.

Проф. Кирил Топалов, писател: С тест влизат и студенти, които почти не знаят български

интервю във вестниците "Монитор" и "Политика", 18 юли


С тест могат да станат студенти и младежи, които почти не знаят български език. Никой не е против мултикултуралността, но това не означава, че в държавица от (вече) няколко милиона трябва да се употребяват равнопоставено няколко езика. Докато тя все още се нарича България, логично е задължителен официален, канцеларски и литературен език да е българският.


Днес будители няма да намерите сред политиците, както е било през Възраждането, например. Тогава те са жертвали имот и живот за общественото благо, днешните "народни водачи" жертват общественото благо за своя имот и живот. Дребна разлика, но съществена.

Ако хората на изкуството продължават да се правят, че не ги интересува какво става в обществото, в което живеят, или пък клакьорстват на тези, които продължават да ликвидират държавността, да тикат народа във все по-страшна мизерия и в условията на все по-неовладяна престъпност, да не винят за това само другите

Първо да видим, че имаме държава, после ще определяме и цвета й. Иначе сме като латерната на Вазовия герой хаджи Ахил, в която е надникнал слепият Колчо и вместо свободна България вижда само всемирна тъмнина, както би се изразил Иванчо Йотата.

Цялото интервю може да се прочете тук:

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Режисьорът Явор Гърдев: От сега нататък - жална ми майка




Свободата не се дава, тя се взема. Или ти е важна и я отстояваш – на сцената, в киното, в живота, или я разменяш срещу уют, сигурност и спокойствие.

Тоталният оптимизъм в живота се балансира от тоталния песимизъм в изкуството. И обратното. Направо не ми се ще да срещам в живота онези, които на сцената и в киното са прекалени оптимисти. Сигурно им е тежко и излъчват отчаяние.

- Според вас изживян ли е социализмът?

- Ни най-малко. Нито тук, нито там. Той оставя метастази, които са за цял живот. Но пък тези именно метастази се активират, когато се гледа „Дзифт”. Те се превръщат в чувствителни точки, важни за възприемането му.

- Думата „дзифт” навява спомени за петилетки и панелки. Каква асоциация правите, когато чуете близката по звучене дума „дзифтар” ?

- Сещам се за доскорошния президент на футболен клуб ЦСКА.

интервюто е публикувано в актуалния брой на вестник "Политика"

Може да се прочете и тук

По гласа ще го познаете - Даниел Цочев


Доктор Хаус отива на рали. Спокойно, чешитът от култовия сериал не е захвърлил на пистата бастуна и хапливите си забележки. Просто Даниел Цочев, който го озвучава на български, е намерил по‑екстремно амплоа – това на разказвач в новата 3D анимация Nascar.

Автомобилът ми е Toyota. Не съм минавал 200. Моят съвет към шофьорите е да гледат колата им не да е бърза, а да е с добри спирачки

Една смяна е пет часа и за това време правим максимум четири епизода по 45 минути. Нямаме избор да правим по-малко, защото ефирът ни подпира и иска още и още. В дублажа се шегуваме, че навремето работехме за пари, след това за слава, а сега за ефир

Д-р Хаус много ми допадна и с ръбатия си характер, и с това, че винаги е прав. Това донякъде кореспондира с мен и затова влагам от себе си.

Разказвам една случка, от която половината е истина, а останалото – моя измислица. Обремененият артист от дублажа върви по улицата, една просякиня го спира и подава ръка. И казва „Извинявайте, бихте ли дал някоя стотинка.” Артистът от дублажа се спира, изрича натъртено: „Казва се „Бихте ли далИ” и подминава. Това е много характерно за нашата професия

цялото интервю с актьора - в Програмата

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Плейбой без броня - Георги Неделчев*


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

39-годишен. Неосъждан. Със запазено място в класацията на най-желаните ергени в България. Той е Георги Неделчев – бивш главен редактор на култовото списание Playboy и автор на актуалния бестселър „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”.

- Жоро, по-лесно ли ти е с жените откакто не си главен редактор на сп. „Плейбой”?

- До голяма степен да. За момичетата, които харесвам, вече не е така тягостно-притеснителна конкуренцията на кандидат-старлетките. Въпреки че сянката на “Плейбой” все още върви след мене и сигурно ще върви още дълго.

- Пишеш, че обожаваш фризьорки, сервитьорки и т. н. обслужващ персонал. Защо? Как пък не си описал една история с интелектуалка в книгата?
- Харесвам красиви момичета, научени на труд, които владеят някакъв занаят, пък било то и най-елементарен, и нямат излишни претенции и самочувствие. Бих описвал случки, ако в тях имаше нещо поучително и свързано конкретно с митологията на това списание. Но мисля, че са подходящи по-скоро за следващата ми книга. Тя може да носи примерното заглавие “Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой”. Но до подобни обобщения, надявам се, има още много време...

- Какво забелязваш най-напред в една жена?-
Поглед. Маниери. Походка. Силует.

- Кое е по-важно – чарът или сексапилът?
- За мен те са едно и също. Но ако настояваш, че има разлика – тогава чарът. Животът не е само секс.

- Ако ти бъде поставена дилема от типа „Работата или жената”, кое ще избереш? Като имаме предвид, че си неуморим работохолик и също така естет.
- Работата. Ако жената не разбира работата, каква жена е тогава? По-скоро подвижна закачалка за дрехи и бижута.

- Кои са петте най-сексапилни жени в България в момента? Близък ли си с някоя от тях извънслужебно?
- Е, такава класация от прима виста... Но нека опитаме, понеже много обичам класации. Галена, Камелия, Виолета Сечкова, Виолета Марковска, Деси Слава. Близък съм извънслужебно само със сестрата на Деси Слава - Ина. Но тя е в Америка. :)

- Изобщо, не ти ли омръзва да те питат само за жени?
- Не. По-добре така, отколкото да ме питат за коли, за футбол, или пък примерно за мъже.

- В „Мемоарите” на няколко пъти подчертаваш противоречието между имиджа, който непременно трябва да поддържаш като главен редактор и истинското ти аз. Как балансираше?
- Когато си обичаш работата, не е трудно да се справиш. В това противоречие се криеше и тръпката на живота ми през тези близо 4 години.

В световен план - сигурно знаеш дали са излизали мемоари на други главни редактори на “Плейбой”? Или твоята книга е първата по рода си?
- Излизали са доста биографии на Хю Хефнър – официални и неофициални. Тези дни в Америка издават поредната, за която Хеф твърди, че е най-обективна от всички. Но за подобни книги на бивши главни редактори от други страни не съм чувал. А и толкова ли е важно точно това?

- Какви са плюсовете и минусите да бъдеш душеприказчик на звезди, а не техен любовник? Написаното от теб оставя впечатление, че по едно време си бил нещо от типа „най-добрата приятелка” на Венета Райкова?
- Няма плюсове. Само минуси. Но какво да се прави – професия. Съдба. Предпочитам да съм любовник на обикновени момичета, отколкото душеприказчик на звезди.

- С какво те промениха годините в „Плейбой”?
- Станах по-самоуверен. Научих се да бъда позьор, защото е необходимо. Свикнах с явлението завист. Не можах да свикна с явления като мързел, безхаберие, двуличие.

- Имало ли е момент, в който си се чувствал използван?- Всеки човек има такива моменти, каквото и да работи. Стремил съм се да са сведени до минимум. Компромисите в името на работата са нещо неизбежно. Въпросът е да не са прекалено драматични и да не повлияват трайно на самочувствието.

- Наистина ли щеше да подариш лексуса си на гаджето си Деси, след която трева не никне?
- Чак да подаря едва ли. Аз не съм мутра, която раздава коли на приятелки. Купих тази кола с идеята да я кара тя. Аз не исках да ставам шофьор, никога през живота си, но ето, че се наложи. Оттогава насам ми се случват все гаджета без шофьорски книжки...

- След излизането на книгата Лейди Би поднови ли офертата „Сега с теб ли трябва да спя”?
- Защо пък само Лейди Би трябва да има такава оферта? Да кажем, че и други жени се чувстват заинтригувани от “порядъчното момче, което е трябвало да се прави на плейбой”... :)

- Обидиха ли ти се някои от героите и героините след излизането на книгата?
- Не мисля, че има за какво. Книгата не е написана, за да има обидени от нея. Със сигурност има и неколцина неособено щастливи – те са предимно от мъжки пол, но такъв е животът. Човек не може да ощастливи абсолютно всички, може само по-голямата част.

- ДесиСлава или Сексислава, както я наричаш, е поискала 100 000 лева хонорар. Ако ти определяше бюджета, щеше ли да ги дадеш?
- Не, категорично не. Но бих й дал поне 20 000. И тя можеше и да приеме.

- Майка ти е учителка по литература - как оцени тя художествените достойнства на книгата?
- Г-жа Александрина Шаханова от Русе отдавна е наясно, че синът й си има собствен публицистичен стил. Друг е въпросът дали е убедена, че го използва в най-правилната посока. Но майките са за това – винаги да се гордеят със синовете си. В случая за нея по-важното е, че е научила доста подробности от личния ми живот и работата ми, които досега не е имало как да знае.

- Как искаш да бъдат запомнени “Мемоарите на един главен редактор”?
- Като искрен и самоироничен поглед към живота вътре в една мъжка легенда.

*---
интервюто беше публикувано със съкращения в Програмата

Повече за Георги Неделчев - тук, а откъси от книгата му - тук

петък, 27 юни 2008 г.

Александър Морфов - До Русия и назад


интервю с режисьора в Програмата
Когато човек не е бил дълго време в страната си, идва с надежда, че през тези месеци нещо се е случило. Че държавата и хората са променени с вълшебна пръчица и е станало някакво чудо. Но като се върнеш, виждаш, че всичко е същото. Даже и по-лошо. И ти се иска да крещиш от болка и да кажеш това, което мислиш.

От какво да се страхувам? Какво могат да ми вземат? Да, хората се страхуват, защото са много навързани в бизнеса си, в далаверите си. Не смеят да си отворят устата, защото веднага ще бъдат санкционирани от тези, които им дават парите. Преди време мен ме наказаха, защото се противопоставих на една далавера – искаха да вземат Народния театър, да го разпродадат.

Оперният директор Пламен Карталов: Няма кой да ни чака, а ние сме царе на протакането


В мисленето ни е останал примитивизмът, че „от Витоша по-високо нема”. Това е сложило покривало върху умението да се съизмерваме с другите. Много ми харесва една истина - че не големите изяждат малките, а бързите – бавните. Това е много типичен пример за съвремието днес – няма кой да ни чака, а ние сме царе на отлагането и на протакането.

На нас ни трябват 840 000 лева, за да се подготвим нормално. Тези пари не са много, с тях могат да се реализират шест постановки.

Не може всички театри да бъдат сложени на една линия. Така беше при социализма. Днес времето е друго, но хем сме в пазарна икономика, хем в социализъм. Театрите са още със социалистическия си манталитет

Цялото интервю: тук:

неделя, 22 юни 2008 г.

Австралийски рекорд за Пикасо


"Силвет" на Пикасо продадена за рекордна сума в Сидни

Колекционер от Ню Йорк е платил 6,5 млн. щатски долара за картина на 17-годишната муза на художника
подробности - в нетинфо:

събота, 21 юни 2008 г.

Аз прочетох "Моят живот в Playboy", а ти?


Вчера най-сетне излезе и книгата на Георги Неделчев "Моят живот в Playboy: спомените на един главен редактор". Много е увлекателна, купете си я - по репове, книжарници, молове...Има я и в онлайн книжарниците. Откъси от нея ще намерите тук:

приятно четене :-)

Колегата Енев изпоти гимназистите :-)

За първи път кандидат-гимназистите преразказваха съвременен автор. На изпита вчера им се падна "Заложна къща" на колегата Деян Енев. Подробности за автора и произведението му - тук:

събота, 14 юни 2008 г.

Художникът Никола Манев: Първо коне видяха най-добрите ми картини



Живописецът стана академик в БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата), подрежда изложби в четири града на България

- Забавлявам се, когато чуя "академик Манев", защото нямам нужда да ме закичват като съветски генерал. Те хората са заслужили, битки са водили. А ние какви битки водим? Гледаме си работата. Зидарят реди тухли, хлебарят меси хляб и той има много повече основание да бъде награден.

- Точно на входа на Поморие има огромен хотелски комплекс. Във фоайето са две мои картини, всяка по 12 квадратни метра. Рисувах ги в една конюшня до Париж. Беше гадно време, най-близките ми приятели бяха петдесет коня. Така да се каже, те бяха първите ми критици. Рядко говоря комплименти за мои работи, но като видях картините окачени, си казах: "Нещо се роди."

- Вярно ли е, че сте били в затвора?
- Да, за два дни. Попаднах по грешка, по време на събитията във Франция през май 1968-а. Дори имам снимки как стоя зад решетките. Едно испанче си беше скрило в анцуга фотоапарат и ни снима. И вижте какво съвпадение – видях тия кадри чак след трийсет години - моя приятелка българка е била съпруга на този испанец и тя ми ги даде.
Цялото интервю - тук:

Пет прочути тандема баща и син...и пет баща и дъщеря




Бърз преглед на най-известните фамилии показва вярна ли е поговорката за дървото и крушата

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР

Поредният „вносен" празник стъпка по стъпка си проправя път в календара на редовия българин. Известен е като Ден на бащата и го дължим на американците, които го въвеждат официално през 1972-ра по времето на президента Ричард Никсън. Янките, а след тях и останалият свят, вдигат наздравица за татковците в третата неделя на юни. Тази година мъжете в семейството купонясват на утрешния 15 юни.
В София бащи мечти ще се съберат в Борисовата градина с отрочетата си и ще мерят сили кой е по-по-най в спорта и на сцената, съобщиха организаторите от асоциация „Любов и грижа" и списание „9 месеца".
В „Монитор" също подкрепяме идеята и правим бърз преглед на най-известните татковци в републиката, създали прочути синове и дъщери. Мониторингът ни потвърди старата истина, че крушата не пада по-далеч от дървото.
Кои са най-известните тандеми баща - син и баща и дъщеря у нас в културата, спорта, шоубизнеса и политиката, четете в култовата ни рубрика „Пет плюс пет" този уикенд.
Продължението: тук:

петък, 13 юни 2008 г.

Паисий прави календари, Ботев е футболист

Паисий Хилендарски прави календари, щото така му звучи името - Календарски. Христо Ботев го знам кой е - футболист, всички му викат Ицо и много псува. ИВан Вазов е министър на финансите, занимава се с банки. Аспарух е написал песента "И никой не разбра, отива си лятото, идва есента". НЕ - това не е някаква гавра. А интервю с дете. Вижте го тук:

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Писателят Любен Дилов: Свършил съм си работата на Земята

Днес изпращаме фантаста Любен Дилов...
Ето няколко откъса от негово интервю за в. "Монитор" преди пет години:

- В тоя край на света ще направим Цигански съединени щати

- Ние сме крадливо племе по начало. Това още византийските историци са го констатирали – “Българите са много храбро племе, но и много крадливо”. Първо мислех, че се дължи на робството. Обаче не е. Винаги сме си покрадвали. Това е типична българска черта

- На една конференция ми зададоха въпрос “Как виждам бъдещето на социалистическия блок” и аз отговорих: “Като цигански съединени щати”.

- Първо не съм роден на 25-и, както се знае. А на 22-и и съм записан не Любен, а Иван. Това се разбра, чак когато ме извикаха на донаборна комисия.
Цялото интервю: тук

сряда, 11 юни 2008 г.

Отидоха си Любен Дилов и Чингиз Айтматов




Писателите напуснаха този свят в един и същи ден - 10 юни.

Бащата на българската фантастика, както наричаха Дилов, ще бъде опят на 12 юни, четвъртък, от 14.00 часа в столичния храм "Свети Георги". Погребението ще бъде след това в най-тесен семеен кръг.

Айтматов, който дълги години беше посланик на Киргизия в страните от Бенелюкс, пък ще бъде погребан на 14 юни в родината си в гробище край столицата Бишкек.

Изровиха съкровището на Шишман под сметище


Съкровището на цар Иван Шишман се оказа скрито под сметище. Над 100 сребърни монети от имането на владетеля откри проф. Николай Овчаров в Търново. Те са били изровени при разкопките на църквата "Свети Иван Рилски". Сред тях има и монети, принадлежали на султан Баязид и неговите наследници.
Подробности - във в. "Стандарт"

Вера Мутафчиева и Георги Данаилов - агенти на ДС

Писателката и историчката сътрудничила на Шести отдел под псевдонима Атанас, а Данаилов бил Андрей.
Подробности в тази статия в. "Новинар".

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Граничарите задържаха Господаря на танца



Граничарите задържаха Lord of the Dance часове преди шоуто им у нас. Прочутите ирландци пристигнаха от Гърция, но престоят на браздата при Кулата повлече закъснение
Подробностите - тук:

събота, 31 май 2008 г.

Пет знаменитости, увлечени от ясновидството... и пет - от йога

Кои са популярните личности с трансцедентални нагласи у нас
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР



Колко са ясновидците в България? Отговорът на този въпрос е скрит в гъста мъгла, зад която нито едно "трето око" не е прозряло. Само мераклиите да участват в приключилото тази седмица риалити предаване на bTV "Ясновидци" са били повече от сто. Сред тях обаче нямаше популярни лица. А изкуството и шоубизнесът също познават личности с гадателски дарби и окултни интереси.
Затова днес в култовата ни рубрика "Пет плюс пет" правим бърз преглед на българските знаменитости, пророкували нечие бъдеще. Малцина знаят, че покойният писател Николай Хайтов освен голям разказвач е бил вещ и в гледането на кафе. Или че оперният певец Иван Рушев открил болестта на Хосе Карерас, взирайки се в чашата на великата Гена Димитрова. (Подробности - тук)
Освен от ясновидство родният елит е увлечен и от посланията на източните мъдреци. Доста от актуалните звезди на музикалната сцена търсят единение на душата и тялото си чрез йога техники. Йога е намесен и в успеха на Елица и Стунджи на миналогодишната "Евровизия".
Кои са останалите йоги в шоубизнеса, четете тук:

четвъртък, 29 май 2008 г.

Теодора Димова, писателка: Втрещяваме Европа с безочието си


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА /МОНИТОР

Имиджът ни е на сумтящ балкански тарикат, който говори едно, а върши друго, само и само парите по програмите да пристигат. Като писател не мога да спра да се удивлявам на подобен държавен гьонсуратлък. Не изпитвам срам, че съм българка, но изпитвам дълбок срам от държавността на България.


- Г-жо Димова, каква асоциация извикват в писателското ви съзнание думите "бръмбар", "писалка", "запалка"?
- Румен Петков, престъпници, скандал, наркотици, кръг "Монтерей". Управляват не институциите, а КГБ - ниският ешелон. Година на Русия в България, Йосиф Кобзон, посредственост, пошлост, постсоц.

- ФРЕНСКАТА ГИМНАЗИЯ дразни, защото там чалга излъчването е сведено до минимум. Имат невероятни учители, атмосфера и дух. А духът дразни, затова искат да го изкоренят

- Изпитвам на гърба си отрицателното отношение към България. Наистина ме боли. Винаги има някаква невидима стена, която трябва да преодолявам. Европа е толкова добронамерена към нас, а правителството съсипва и се подиграва с тази добронамереност

- Най-тежкият момент за мен беше, когато си казах - искам да се махна оттук, независимо къде, ще мета улици, ще продавам пуканки, само и само да не съм в България

Цялото интервю - тук:

сряда, 28 май 2008 г.

“Арабеск” стават живи статуи


Балетистите от “Арабеск” стават живи статуи. На 29 май на сцената на театър “София” те ще разиграят за първи път пред публика новия си спектакъл “Прозрението на камъка”. Движенията и позите в него са вдъхновени от норвежкия ваятел Густав Вигеланд и скулптурите му в парка “Вигеланд” в Осло.
Представлението е по музика на Ангел Котев и текстове на драматурга Димитър Кабаков. Боряна Сечанова и Олеся Пантикина са авторките на хореографията, а сценографското решение се ражда във въображението на художника Красимир Вълканов.
Още подробности: тук

СНИМКА: БАЛЕТ “АРАБЕСК”
Движенията и позите в “Прозрението на камъка” са вдъхновени от скулптурите в парка “Вигеланд” в норвежката столица Осло.

понеделник, 26 май 2008 г.

Солженицин с Ботевска награда, взима я синът му



Нобеловият лауреат Александър Солженицин получава Ботевска награда. Отличието е международно и беше учредено от издателска къща "Христо Ботев". Освен почетен диплом призът има и парично измерение в размер на 3000 евро.
Церемонията е насрочена на 30 май, от 18.30 във Военния клуб. Въпреки, че лично кметът Бойко Борисов ще връчи отличието :-), авторът на "Архипелаг Гулаг" няма да присъства. От негово име ще я получи синът му Степан, съобщи Красин Кръстев - управител на ИК "Христо Ботев".

събота, 24 май 2008 г.

Празнуването на Кирил и Методий

ХРИСТО БОТЕВ

В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек, който не е дотолкова безсовестен, за да каже: “Аз изпълних вече длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа вече нищо на човечеството, което ми е дало средства да живея.” И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, разбира се, тряба да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.

Целият текст е публикуван в електронния вестник на Бакалов тук:

понеделник, 19 май 2008 г.

Наддаване за € 145 000

Сред предложенията на аукционна къща “Аполон и Меркурий” са картини на Майстора, Васил Стоилов и Фра Дяволо

“Момиче в гората” е първата картина на Райко Алексиев, която излиза на търг. Стартовата й позиция е 3200 евро.


“Нива” на Майстора, рисувана с маслени бои върху платно, е с размери 32 х 37 см. Наддаването за нея тръгва от 5000 евро.

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР

Картина на знаменития художник и публицист Райко Алексиев, пребит до смърт през 1944-а заради карикатура на Сталин, ще бъде разиграна за първи път на търг. На 29 май в Гранд хотел “София” аукционна къща “Аполон и Меркурий” организира наддаване за произведения на класическото и модерното българско изкуство. “Момиче в гората”, рисувана от Алексиев с маслени бои върху платно, е сред фаворитите за колекционерския интерес. Творбата носи подписа на художника (подвизавал се и с псевдонима Фра Дяволо) и е представителна за творчеството му, отбелязва Димитър Фицов – съсобственик на “Аполон и Меркурий”. Надпреварата за нея тръгва от начална цена 3200 евро.
Търгът предлага общо 202 произведения в два раздела - 73 от тях са рисунки, акварели и скици. Останалите са маслени платна. Бърз поглед върху каталога показва, че общата сума от стартовите позиции на всички картини е поне 145 000 евро.
Основен акцент в предстоящото наддаване са платната “Жита” и “Нива” на Владимир Димитров-Майстора. Картините са монографирани, участвали са в няколко изложби. Надпреварата за тях тръгва от 5000 евро.
Още подробности за аукциона: тук
СНИМКИ: АК “АПОЛОН И МЕРКУРИЙ”