
ЕЛЕНА ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВ ЯКИМОВ
Божи храм, забулен в скална дантела – така изглежда отдалеч Черепишкият манастир „Успение Богородично”. Светата обител е сгушена във Врачанския Балкан сред причудливи отломки, прорязани от небесен майстор. Оставаш поразен от красотата и ако си народен поет като Вазов, няма как да не напишеш цял цикъл „Скитнишки песни” и разказите „Една българка” и „Дядо Йоцо гледа”. Ако пък си Щастливеца Алеко, възкликваш с пълни гърди „Какво? Швейцария ли?...”
Ние обаче не сме класици, а средностатистически българи от ХХI век и се вдъхновяваме за ... сватба и кръщение на дъщеря ни. Може и в обратен ред – първо въвеждане на детето в християнската вяра, а после венчавка на родителите. Протойерей Димитър поп Павлов Мишовски, който в нашия случай извърши и двата ритуала, не направи проблем. Но с благост в гласа и твърдост в погледа каза: „Очаквам да ни зарадвате и със съюз пред Бога”.
Е, зарадвахме го. Венчавката излиза 80 лева. Нужни са удостоверението за граждански брак, халките, чаша, дар за манастира и „питка, китка, вино, мед”, както в рими изрeжда по телефона протойерей Йосиф – другият отец в манастира. И разбира се, кумовете – които Църквата нарича кръстници. Броят на посетителите няма значение – цената е една и съща и за камерна венчавка (каквато беше нашата) и за солидна сватба.
Да размениш пръстени в Черепиш е емоция не само заради тържествеността на момента. Пристигането в манастира от София също става част от ритуала. Докато колата пъпли по завоите след село Люти брод, само на няколко километра от обителта, вече си се превърнал от сватбар в поклонник, тръгнал на обиколка из светите места. Защото си видял „Ритлите” – уникални стени от варовик. Най-големите са четири, ширината им стига 7 метра, а дължината е между 200 и 400 метра. Гора е превзела пространството между скалите и е обагрила пейзажа в цветовете на есента. Спираме с описанията, защото и сто пъти да прочетеш, не е като веднъж да зърнеш.
Можем обаче да разкажем историята на манастира. Строен е по времето на Иван Шишман и според легендите в неговите околности последният български цар води битки с османските нашественици през 1396 г. Преданието сочи, че обителта дължи името си на белеещите се кости и черепи на загиналите шишманови воини.
Във вековете на робството манастирът е опожаряван многократно. Съграден е отново в края на XVI век. През Възраждането става просветен център – създадено е килийно училище, монасите преписват книги. В този манастир се е спасявал и св. Софроний Врачански. Тук са заседавали членове на Врачанския революционен комитет при подготовката на Априлското въстание. В малка постройка, „кацнала” на една от скалите, пък са положени костите на последните Ботеви четници, сражавали се в близката местност "Рашов дол".
Стенописите в църквата също трябва да бъдат видяни. Горният слой е зографисан от поп Йоаникий (може би тревненецьт Иоаникий поп Витанов). Специалистите датират рисунките към началото на XIX век. Чрез сондажи е установено, че под този пласт са съхранени части от старите стенописи, възможно рисувани от Св. Пимен Зографски преди 1610 година.
СНИМКИ: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ
Икона на Богородица с Младенеца от цветя посреща гостите на Черепишкия манастир.
Запазени са два пласта стенописи – „горният” е от началото на XIX век Личат и рисунки от края на XVI-и век.
Отец Димитър извършва тайнството на венчанието.