събота, 26 септември 2009 г.

Актрисата Елен Колева: Гледайте ме в “Стари времена”



- През ноември ще участвам в един филм, който режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов ще снимат за БНТ. Но в момента текат преговори и нямам право да съобщавам подробности.

Липсва ли ти „Забранена любов", гледаш ли сериала по Нова тв?

- Честно казано, не. Липсват ми някои хора като Мария Статулова, с която имах доста хубави преживявания, но винаги мога да є се обадя. Мисля, че достигнах максимума и на героинята си като развитие, и на това, което можех да науча. В един момент започнах да зациклям на едно място. Но наистина сериалът ми даде популярност.
Подробности четете тук:

събота, 12 септември 2009 г.

Актьорът Владимир Карамазов: Крайно време е да спрем да мълчим


- Моментът сега е такъв, че в нашата страна има много несправедливости. Опитвам се всеки ден да ги преодолявам.

- Унизително е един актьор, който си е свършил работата и е играл пред пълна зала, да работи като чистач, за да има какво да яде

- Младото поколение трябва да влезе абсолютно навсякъде. Има много талантливи хора на моята възраст, но никой не им дава достъп до високи постове.


- Пред моята къща убиха кобра, но се разминах със змийско ухапване.

цялото интервю: тук

Мариус Куркински: Клановете в театъра ме отвращават!



- Време е по-възрастните да се смирят. И младите хора имат право на опит

- Мадона е артист. Дали е сатанист - не знам, може би. Но е много добра в работата си. Прекомерните съвпадения на концертите й с датите на християнските празници ме карат да се замисля. Но не мога и нямам право да съдя. Никой не знае откъде извира дадено наказание и дадено назидание. Наистина в една християнска държава не бива да се радват толкова много деца в деня за скръб. Но откъде те да знаят, че този ден е за тъгуване? Защо това не се изучава от най-ранна детска възраст? Никаква Мадона не ни е виновна, че този ден е за скръб.

- Мисля, че Майкъл Джексън си е отишъл щастлив и по един чудесен начин. Оттук нататък на неговата възраст щяха да го очакват още по-страшни неща. Смятам,че той е чисто същество, грамаден артист, абсолютно раздаващ се. Той се самоунищожи, изгни от раздаване на хората и оттук нататък щеше да предстои само агония. Той от невръстно дете е на сцената и съм сигурен, че е получил там толкова щастие. Надали има друг такъв артист! Не смятам самотата за нещо лошо. Напротив, тя е за предпочитане пред пустата връзка или изискването от обществото.

- За мен - колкото време ми остава, ако мога, искам да го прекарам смислено. Нищо повече. Да оправдая многото глупости, които съм правил през младостта си. Можех да направя повече спектакли. Можех и трябваше да бъда по-добър човек. Но това е друга изповед…

Интервю с явлението Куркински - тук:

петък, 11 септември 2009 г.

Световната прима Райна Кабаиванска: Дано младото поколение ни спаси



Преди първите демократични избори дойдох за един концерт. Преди да пристигна, телефонираха вкъщи със заплахи. Тероризираха мъжа ми. Бяха му казали: "Ако жена ти дойде да пее, няма повече да се върне." Помня как той ме заведе с влака до летището в Милано и в последния момент ми каза: "Ти все пак си спомни,че имаш семейство и дете."

- интервю с оперната дива, четете тук:

събота, 5 септември 2009 г.

“Джаза” отиде за скрап


Мюзикълът по Боб Фоси приключи в пункт за вторични суровини

Аплодисменти, цветя, сълзи от радост - без тези три неща не минава нито една театрална премиера. Какво обаче се случва, когато след десетки или стотици представления завесата падне окончателно? Оказва се, че историята и на най-успешния спектакъл не завършва с хепиенд. Понякога приключва в пункт с надпис "Вторични суровини". Както се случи с хитовата постановка на Народния театър "Ах, този джаз!". Представлението на режисьора Борис Панкин беше първата в света сценична реализация по култовия мюзикъл на Боб Фоси. Шоуто излезе 300 000 лева на създателите си. След падането му от афиша на Народния, основната част от декора отиде за скрап. "Получихме 230 лв., с които поканихме на обяд наши близки приятели за "Бог да прости", призна режисьорът.

интервю с Борис Панкин и мнението на другата страна от директора на Народния театър Павел Васев- тук: