Силви Вартан дава ръката си на двама мъже, но душата й пее с шума на Марица. Историята на една прокудена емигрантка, която стана символ на България
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/Монитор, 18 юли
Роза, кисело мляко и тракийски съкровища – с тази троица соц.пропагандата представяше България по изложби в чужбина. За цвят добавяше триумфите на оперните ни светила по световните сцени. Мълчеше обаче за Силви Вартан. Защото певицата, родена през 1944-а в старопланинското селце Искрец, от прокудена емигрантка беше станала идол на Франция. И в един шлагер пееше за своята България – „Марица е моята река, както Сена е твоята.../Всички птици от моята река ни пееха за свобода.../Когато хоризонтът стана твърде тъмен/ Всички птици отлетяха по пътя на надеждата/И ние ги последвахме в Париж”. Думите са от напоената с печал песен La Maritza. Соцрежимът няма как да преглътне алегорията и се прави, че Вартан не съществува. Още повече, че е носителка на „упадъчно влияние” – обявена е за кралица на йе-йе вълната в музиката и е омъжена за лошото момче на френския рок Джони Холидей...
Продължението четете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар