събота, 17 октомври 2009 г.

Треска за Златю


Столичната галерия “Върхове” представя картини на класика от колекцията на Бояджиев-син от 20 октомври до 15 ноември

подробности: тук

Никола Манев, художник: Пустинята е невероятно преживяване


Един много богат алжирец ме покани да рисувам в имението му. Представете си 40 хектара, огромна земя, обработена, с напоителни системи, климатици, имаше даже и джамия. Там направих една серия от 30 работи. Пустинята е невероятно преживяване! Тишина и безмълвие! Дори в ушите ти бучи от тишината. До ден днешен работя тази тема, а и материята на корка имитира страхотно пустинята.

Криза има, няма какво да се лъжем и работата става по-трудна. Но мен това не ме плаши. Когато през 1962-ра отидох във Франция, първото нещо, което ми казаха, беше: "Защо не дойде преди две години, много лесно беше". Оттогава минаха 47-48 години и е имало поне десет кризи - петролни кризи, войни в Залива, смени на правителства. Кризите са периодични, но пазар за изкуството винаги е имало.

Цялото интервю с живописеца: тук:

Ицко Финци, актьор: Сега сме роби на парите



Уж искаме твърда ръка, но все намираме начин да свием

Интервю с актьора - тук:

събота, 26 септември 2009 г.

Актрисата Елен Колева: Гледайте ме в “Стари времена”



- През ноември ще участвам в един филм, който режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов ще снимат за БНТ. Но в момента текат преговори и нямам право да съобщавам подробности.

Липсва ли ти „Забранена любов", гледаш ли сериала по Нова тв?

- Честно казано, не. Липсват ми някои хора като Мария Статулова, с която имах доста хубави преживявания, но винаги мога да є се обадя. Мисля, че достигнах максимума и на героинята си като развитие, и на това, което можех да науча. В един момент започнах да зациклям на едно място. Но наистина сериалът ми даде популярност.
Подробности четете тук:

събота, 12 септември 2009 г.

Актьорът Владимир Карамазов: Крайно време е да спрем да мълчим


- Моментът сега е такъв, че в нашата страна има много несправедливости. Опитвам се всеки ден да ги преодолявам.

- Унизително е един актьор, който си е свършил работата и е играл пред пълна зала, да работи като чистач, за да има какво да яде

- Младото поколение трябва да влезе абсолютно навсякъде. Има много талантливи хора на моята възраст, но никой не им дава достъп до високи постове.


- Пред моята къща убиха кобра, но се разминах със змийско ухапване.

цялото интервю: тук

Мариус Куркински: Клановете в театъра ме отвращават!



- Време е по-възрастните да се смирят. И младите хора имат право на опит

- Мадона е артист. Дали е сатанист - не знам, може би. Но е много добра в работата си. Прекомерните съвпадения на концертите й с датите на християнските празници ме карат да се замисля. Но не мога и нямам право да съдя. Никой не знае откъде извира дадено наказание и дадено назидание. Наистина в една християнска държава не бива да се радват толкова много деца в деня за скръб. Но откъде те да знаят, че този ден е за тъгуване? Защо това не се изучава от най-ранна детска възраст? Никаква Мадона не ни е виновна, че този ден е за скръб.

- Мисля, че Майкъл Джексън си е отишъл щастлив и по един чудесен начин. Оттук нататък на неговата възраст щяха да го очакват още по-страшни неща. Смятам,че той е чисто същество, грамаден артист, абсолютно раздаващ се. Той се самоунищожи, изгни от раздаване на хората и оттук нататък щеше да предстои само агония. Той от невръстно дете е на сцената и съм сигурен, че е получил там толкова щастие. Надали има друг такъв артист! Не смятам самотата за нещо лошо. Напротив, тя е за предпочитане пред пустата връзка или изискването от обществото.

- За мен - колкото време ми остава, ако мога, искам да го прекарам смислено. Нищо повече. Да оправдая многото глупости, които съм правил през младостта си. Можех да направя повече спектакли. Можех и трябваше да бъда по-добър човек. Но това е друга изповед…

Интервю с явлението Куркински - тук:

петък, 11 септември 2009 г.

Световната прима Райна Кабаиванска: Дано младото поколение ни спаси



Преди първите демократични избори дойдох за един концерт. Преди да пристигна, телефонираха вкъщи със заплахи. Тероризираха мъжа ми. Бяха му казали: "Ако жена ти дойде да пее, няма повече да се върне." Помня как той ме заведе с влака до летището в Милано и в последния момент ми каза: "Ти все пак си спомни,че имаш семейство и дете."

- интервю с оперната дива, четете тук:

събота, 5 септември 2009 г.

“Джаза” отиде за скрап


Мюзикълът по Боб Фоси приключи в пункт за вторични суровини

Аплодисменти, цветя, сълзи от радост - без тези три неща не минава нито една театрална премиера. Какво обаче се случва, когато след десетки или стотици представления завесата падне окончателно? Оказва се, че историята и на най-успешния спектакъл не завършва с хепиенд. Понякога приключва в пункт с надпис "Вторични суровини". Както се случи с хитовата постановка на Народния театър "Ах, този джаз!". Представлението на режисьора Борис Панкин беше първата в света сценична реализация по култовия мюзикъл на Боб Фоси. Шоуто излезе 300 000 лева на създателите си. След падането му от афиша на Народния, основната част от декора отиде за скрап. "Получихме 230 лв., с които поканихме на обяд наши близки приятели за "Бог да прости", призна режисьорът.

интервю с Борис Панкин и мнението на другата страна от директора на Народния театър Павел Васев- тук:

петък, 17 юли 2009 г.

Силви Вартан - историята на една любов



Силви Вартан дава ръката си на двама мъже, но душата й пее с шума на Марица. Историята на една прокудена емигрантка, която стана символ на България

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/Монитор, 18 юли

Роза, кисело мляко и тракийски съкровища – с тази троица соц.пропагандата представяше България по изложби в чужбина. За цвят добавяше триумфите на оперните ни светила по световните сцени. Мълчеше обаче за Силви Вартан. Защото певицата, родена през 1944-а в старопланинското селце Искрец, от прокудена емигрантка беше станала идол на Франция. И в един шлагер пееше за своята България – „Марица е моята река, както Сена е твоята.../Всички птици от моята река ни пееха за свобода.../Когато хоризонтът стана твърде тъмен/ Всички птици отлетяха по пътя на надеждата/И ние ги последвахме в Париж”. Думите са от напоената с печал песен La Maritza. Соцрежимът няма как да преглътне алегорията и се прави, че Вартан не съществува. Още повече, че е носителка на „упадъчно влияние” – обявена е за кралица на йе-йе вълната в музиката и е омъжена за лошото момче на френския рок Джони Холидей...

Продължението четете тук

понеделник, 6 юли 2009 г.

Пет знаменитости със затворническо минало у нас и пет по света...

Докато следственият Галев се стяга за избори, ние строяваме в две редици известните личности, обличали раирани пижами


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 27 юни

Клишираното сравнение на България с Абсурдистан пуска пресен сок и това лято. Фрешът обаче е прекалено кисел, защото сред майсторите му се нареди и Пламен Галев. Дупнишкият бизнесмен, обвинен от прокуратурата като лидер на банда с тясна специализация в изнудването, сплашването и побоя, започна предизборната си кампания в Кюстендил. Така новоизлюпеният кандидат-депутат охлади радостта ни от първия вот с мажоритарни фигури и затвърди убеждението ни, че понякога една студена вода е по-добра и от най-екзотичния фреш.
На фона на Галевите мераци за влизане в Народното събрание вместо в затвора правим култовата си класация „Пет плюс пет" този уикенд. Кои са най-популярните личности по света и у нас, лежали зад решетките? Защо са сменили цивилните дрехи с раирана пижама? Попадат ли в затвора на хора? Все интересни въпроси, чиито отговори, четете тук:

събота, 20 юни 2009 г.

Петима известни сърфисти в морето...и петима в Мреж@т@


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 20 май

Две акули гледат уинд-сърфист и едната разправя на другата: „Ето, това наричам обслужване – закуската на поднос и със салфетка!” Този брадат виц пак влезе в употреба, откакто Зорница София завъртя „Прогнозата” на голям екран. Режисьорката може и да се обижда, когато разглеждат филма й само откъм обяздване на вълните. Факт е обаче, че лентата примамва голяма част от зрителите точно със сърфа. Всенародният любимец Део и нашумелият Стефан А. Щерев от „Да разлаеш кучетата” тук попадат във вълнуващата компания на Асен Блатечки, Юлиян Вергов и Теодора Духовникова.
В „Монитор” също винаги сме на сърфистка вълна - независимо дали става дума за летене по ръба на морските талази или скачане от сайт на сайт в интернет. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд четете кои са най-известните сърфисти в реалния живот и виртуалния океан.

Продължението - тук:

сряда, 3 юни 2009 г.

Историкът Борис Тодоров: За 20 години преподавател в САЩ взема 2 млн. долара


- Неспособността за справяне с насилието в училище се дължи на същите обстоятелства, които позволяват на Пламен Галев да е кандидат-депутат

- В САЩ и Корея преподавателите не са богати, но са обезпечени. Получиш ли “редовно място” (tenure), гарантирана ти е заплата за двайсет-трийсет години напред. Като събереш, получават се поне два милиона долара. Ти никога няма да видиш двата милиона накуп, но твоята благонадеждност като кредитополучател ти разрешава живот, много по-добър от този на работещи дори за повече пари, но стоящи под призрака на безработицата.
Цялото интервю четете тук:

петък, 15 май 2009 г.

Пет нови идоли... и пет паднали

Бърз преглед на актуалните всенародни любимци и бившите авторитети

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

В България има производство, което процъфтява и това са идолите на конвейeр. Там стачки не се очертават, нито спиране на мощностите, защото 15-те минути слава у нас текат скорострелно, а търсенето на нови кумири е по-голямо от предлагането. И в шоубизнеса, и в политиката. За две декади демокрация „акуширахме” и „погребахме” доста „звезди”. В медийния поток едва се разминават бивши авторитети и нови величия, но продължаваме да търсим идола. Миналата седмица приключи третият сезон на VIP Brother по Нова тв, а Music Idol на конкуретната btv навлиза в разгара си. Ето защо в култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд правим бърз колаж от новите и срутените идоли.
Продължението четете тук:

събота, 9 май 2009 г.

Пет знаменитости с европейски маниери...и пет с балкански





Кой манталитет доминира

Ако днес в главата ви закънти Одата на радостта от Девета симфония на Бетовен, не се изненадвайте. 9 май е Денят на Европа, а шедьовърът на немския композитор е официалният химн на Евросъюза. От уважение към историята уточняваме, че в соцепохата отбелязвахме светлата дата като День победы. Тогава обаче звучаха съветски маршове, а не Одата на радостта.
Днес времената са други. От две години сме пълноправни членове на Общия европейски дом и дори сме амбицирани да установим свой ред в него. Кои са европейците в българската действителност? Ръгат ли ни още лактите на Ганьо Балкански? Интересни въпроси около днешния празник, чиито отговори ще намерите в култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд.

Продължението четете тук:

неделя, 26 април 2009 г.

Защо тъгува непокорната Маша


Маша Илиева е балерина от европейска величина, но средният кюстендилец чу за нея покрай скандала с голите й снимки в списание „Плейбой”. Мария, както е истинското име на Илиева, позира преди години в „библията за мъже” с цел пропаганда - да хвърли светлина върху мрака, обвил това изкуство в България. Дотогава малцина подозираха, че грацията и лъскавите костюми на артистите са само фасада, зад която мизерията протяга костеливи ръце. Бунтът на Мария не успя, договорът й като шеф на балетната трупа не беше продължен и за известно време тя минаваше за нежелана персона в храма на ул. „Врабча”. Сега Илиева отново е на ход. На 29 април жреците на Терпсихора (музата на танца според древните гърци) празнуват Международния ден на балета. Тогава Маша прави голямото си завръщане на сцената с гала спектакъл в Операта.
„Това голямо завръщане

ще бъде едно голямо прощаване”,

разказва тя дни преди бенефиса.
Очерк за балерината - тук:

събота, 18 април 2009 г.

Почина Виктор Пасков


В Страстната седмица - на Велики четвъртък в Берн е починал Виктор Пасков. От рак на белите дробове...Тъгуваше по приятеля си Христо Калчев. Сега пият водката си в друго измерение.

Едно интервю с човека, написал "Балада за Георг Хених" тук:

неделя, 12 април 2009 г.



Росенът е отровно, но и лечебно растение, четем в учебниците за начинаещи ботаници. Зависело от дозата. Слави Трифонов изпита на собствен гръб двойното му действие. Години наред Росен Петров беше най-яркото цвете в букета със сценаристи на гологлавия шоумен. Лекуваше рейтинга му и беше неговите „очи и уши”, когато Дългия закъса със здравето. Миналото лято обаче реши да се еманципира и леко загорча на шефа си...

- На какво миришат мъжете, кръстени на цветя и дървета? Любопитен въпрос покрай Цветница :-)
- Как Краваров, Свинаров, Гущеров, Вълчанов и Соколов оправдават фамилиите си...

Подробности: тук

събота, 28 март 2009 г.

Пет наследници в сянката на родителите си... и пет със собствен блясък


Защо Тодор Славков разрежда водката си с правешки хумор? Как Соломон Паси от четене на есета за велики философи стана пръв НАТО-вец на България? Защо от всички наследници на големи имена в шоубизнеса, само Графа надмина славата на родителите си? Как единствената дъщеря на Стоянка Мутафова вирее в сянката на майка си?
Отговорите ще намерите тук:

понеделник, 23 март 2009 г.

Иди и виж


Тази картина се казва "Мулен Руж" и е на художника Ботьо Грудев. Признавам, че не го бях чувала, допреди да разгледам каталога за поредния търг на "Аполон и Меркурий". Наддаването ще е в четвъртък- 26 март.
Останалите предложения също не са за изпускане - Златю Бояджиев, Сирак Скитник, Никола Танев. Както и Лика Янко, Генко Генков, Иван Газдов и мноооого други.
Още подробности за търга и снимки на картини - тук:

събота, 21 март 2009 г.

На вниманието на историците...



Златарски е бляскава фамилия, но не защото подсказва за искри на жълт метал. А защото е дала двама историци. Единият е „бащата” на българската историопис проф. Васил Златарски. Другият е Борис Тодоров – 35-годишният правнук на големия учен. Благодарение на него следите на Златарски светят в Южна Корея – Страната на утринното спокойствие. От две години Тодоров води в университета Yonsei (Йонзе) в Сеул курсове по история на Византия и страните от Западна Европа през Средновековието.
Продължението четете тук:

събота, 14 март 2009 г.

Пет фобии на известни жени...и пет на прочути мъже


Мониторинг на страховете в душите на българските знаменитости

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР

Как ятрофобията стопява усмивката на Любо Нейков? Ще развие ли скоро кметът Борисов рупофобия? Как ануптафобията движи живота на мадам „Искрено и лично” Миглена Чакракчиева? Накратко – какво е да те е страх от лекари, мръсотия и безбрачие? Все интересни въпроси покрай шоуто „Страх”, излъчвано по Нова тв. Над 10 000 бяха мераклиите да ядат хлебарки и да пият жлъчка от говедо в първото издание на формата у нас.
Малцина от тях обаче знаеха, че в света са регистрирани над 1030 фобии и че всеки четвърти жител на планетата страда от някакъв тип невроза. Сред тях е дисморфобията (страх от физическа непривлекателност), която кара много жени да прекаляват с визитите при пластичния хирург. Не са за пропускане рититофобията – страх от бръчки, верминофобията – ужас от микробите.
Според психолозите най-много се боят хората на възраст до 30 години, като тръпките полазват предимно високо интелигентните.
В култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд правим бърз преглед на фобиите и страховете, които мъчат българските знаменитости.
Продължението четете тук:

събота, 7 март 2009 г.

Пет блондинки за пример... и пет брюнетки



Бърз поглед на дамите с мозък и стил по света и у нас

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

„Как можеш да намериш работа на една блондинка поне за два часа? – Като й дадеш лист, от двете страни, на който пише „Обърни”. Жените с руси коси приписват този виц на брюнетките. Измислили го, за да заглушават тишината в самотните си спални.
Войната между светлите и тъмните представителки на нежния пол едва ли някога ще секне. В навечерието на 8 март, отбелязван в 21 страни като международен ден на жената, хвърляме птичи поглед на бойните действия. Както по света, така и у нас – не липсват умни блондинки. Една от тях измисля замразяването на сладоледа, а после става министър-председател на страната си. Брюнетките също имат удари. Българка с тъмни коси контролира бизнес за 60 милиарда долара. Кои са тези дами, четете в култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд”.

Продължението – тук:

понеделник, 2 март 2009 г.

събота, 28 февруари 2009 г.

Петте най-скъпи картини на търг у нас......и пет в чужбина


Бърз мониторинг на рекордите в родния и световния арт пазар

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР

Тиха лудост или умна инвестиция е да вложиш парите си в картини? Актуален въпрос преди края на първата изложба на гения Пикасо в България, която продължава до 15 март в Галерията за чуждестранно изкуство.
Арт гилдията се раздвижи не само заради тази експозиция, а и защото започва сезонът на търговете.
Тези дни мина наддаването на столичната галерия GreenCat, на 5 март иде аукционът на „Виктория”, а на 26 март „Аполон и Меркурий” организират надпреварапод мотото „Съвременници”. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” събрахме любопитни факти и статистика за най-скъпо продадените платна у нас и по света. Бързият преглед на рекордите от търговете води до тъжен извод. Цените на всички картини, предложени на аукцион у нас, едва стигат 1млн. евро. За водещите къщи на Запад тази сума е смешна.
Кои художници се котират най-добре по света и у нас, четете тук

понеделник, 23 февруари 2009 г.

Кралски орден за цигуларя Ангел Станков


Цигуларят Ангел Станков става първият български музикант с орден от Елизабет II. Кралицата обяви виртуоза за почетен член на Британската империя и професорът в Музикалната академия ще получи отличието в сряда – 25 февруари, на церемония в резиденцията на британския посланик в София. Ако беше поданик на Короната, заедно с ордена Станков щеше да получи и титлата „Сър”.

Подробности за церемонията и интервю с виртуоза - тук:

събота, 14 февруари 2009 г.

Пет гафа на наши политици... и пет лафа

Бърз преглед на издънките и „бисерите” от хората на властта

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 14 февруари

„Материал” е обикновена дума, която допреди седмица незабележимо и безметежно плуваше сред себеподобни в океана на българския език. Откакто в Чикаго столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов я пусна в обращение по адрес на народа, тя придоби обиден оттенък. На хората не им е особено приятно да ги смятат за „материал” и опонентите на непохватния с езика генерал тутакси се възползваха.
Борисов обаче не е единствената фабрика за гафове. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” правим бърз преглед на най-големите издънки на политици от началото на демокрацията до днес. Ще забележите, че липсва парламентарното леке In vivo. Не го включихме, защото депутатите избраха колективно да носят срама на индивида, обидил жена с репродуктивни проблеми.
Освен на гафове, политиците държат авторски права и над оборотни лафове. Събрахме евъргрийните в „Пет плюс пет”.

продължението четете тук:

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Петима в абсурда, без да броим публиката


„Краят на играта” е представление, което е трудно да понесеш, но невъзможно да напуснеш
Как ни подейства спектакълът на Лилия Абаджиева с Валентин Танев, Николай Урумов, Йосиф Сърчаджиев и Илка Зафирова в Театър 199 - тук:

петък, 30 януари 2009 г.

Пет прочути братя и сестри...и пет братовчеди

„Малка страна – всички сме братовчеди” – крилатата фраза на Иван Костов, изречена по времето, когато беше премиер, някой ден може и да влезе в учебниците. Защото тя е сочна илюстрация на сухия постулат за начинаещи социолози и педагози, че семейството е основна клетка на обществото.
Важи ли още този принцип? Кои са най-известните роднини в политиката, шоубизнеса, спорта и културата? Само кръвни ли са връзките помежду им? Опасно ли е да си брат на министър-председател и братовчед на Главния прокурор? Наказание или късмет е да си рода с личност като Азис? Талантът предава ли се генетично?
Все важни въпроси, отговор на които търсете в редовната ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” Продължението четете тук

събота, 24 януари 2009 г.

Пет прелетни птици в политиката...и пет в телевизиите


Как лицата от властта и екрана сменят посоката

Закон, който забранява на депутатите да сменят партията си, действа от три години в Русия. Пребоядисат ли се, представителите в Думата, губят мандата си. У нас няма подобна норма и опитът за летене между парламентарни групи и коалиции е на път да се превърне в национален спорт. Особено в навечерието на избори.
„Прелетни птици” пикират не само във висините на политиката. Забелязват се с невъоръжено око и в тв средите.
В култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” правим бърз преглед на политиците, сменили окраската си в името на народа. Хвърляме птичи поглед и на водещите, кацнали в друго предаване или тв канал. Вие преценете успешни ли са такива полети или птиците умират сами.
продължението четете тук:

петък, 16 януари 2009 г.

Артгалоп с Буцефал

С коня на Александър Велики Михаил и Иван Камберови влизат в представителна изложба на европейското изкуство

МОНИТОР, 16 Януари, 2009

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Буцефал - конят на Александър Велики, изваян от българин, ще „препуска" из галериите на Франция тази година в компанията на пейзажи от Търново и Стария Пловдив. Авторът на пластиката и платната Михаил Камберов беше избран от Националната федерация за култура на Франция да се включи в представителна изложба на съвременното европейско изкуство. Експозицията, в която участват 13 художници от различни страни, ще обиколи 8 града от страната на Саркози. В момента се уточняват датите на гастрола.„Поканата дойде след участието ми в Есенния салон в Париж с „Празник в Брюж", а през ноември за втори път имах самостоятелна изложба в Лувъра. После подредих картини в Салона на независимите художници", разказа Камберов. Освен него пътуващата изложба на Френската федерация за култура ще фокусира вниманието върху още един Камберов. Иван - 26-годишният син на живописеца, е съавтор на всичките му пластики. „Заедно правихме „Балерина", „Бик", „Пантера" и „Буцефал". Иван свърши цялата работа по отливането, която е най-тежката", разказва гордо Камберов-баща. Младият Камберов от години се занимава с изкуство, но за разлика от родителя си, предпочита скулптурата и керамиката пред четката. Любопитното е, че не е учил в художествена гимназия, нито в Академията.„Триста души съм направил художници и ако сина си не науча, то кого?", риторично пита Михаил Камберов. После уточнява, че още от невръстна възраст Иван рисувал заедно с учениците, които идвали при него на частни уроци. В близките месеци двамата Камберови не планират изява в България. „Не остава време. Предстои ми участие в Пролетния салон на независимите художници, както и серия самостоятелни изложби в Германия, Хърватия и Македония. Поканиха ме и на „Женева арт" в Швейцария", изрежда ангажиментите си Михаил Камберов.Все пак, който иска да види негови творби, има шанс - художникът държи собствена галерия на ул. „Бистрица" в София. Кръстил я е на свое име - „за да се знае след време, че е имало такъв художник". Изказването леко нагарча и издава, че Камберов е разочарован от местните нрави. „У нас има много добри художници, но те не могат да пробият, защото всичко са превзели онези, които наричам ходатайници. Тези ходатайници са едни и същи от години. Затова младите да търсят реализация и признание навън!", категоричен е Михаил Камберов.
.
АЛЕЯ НА СЛАВАТА

Снимка: Архив
„Празник в Брюж" - с тази картина Михаил Камберов участва на 105-ия есенен салон в Париж.
Камберов явно е любимец на французите. Преди четири години беше удостоен със "Златен медал" на Международния конкурс на Френската национална федерация за култура. Отново с френски адрес са и отличията му „Златно платно" и „Рубинена награда" на Франция за артистични търсения и оригиналност. Художникът се радва и на почит в Белгия - той е "доктор хонорис кауза" на Международната академия за съвременно изкуство в Брюксел и носител на златен медал и орден "Кавалер".

сряда, 14 януари 2009 г.

Отиде си Димитър Манчев


Починал е актьорът Димитър Манчев. Тъкмо си проверявах мейла и виждам писмо от Сатиричния театър: "Днес, 14 януари 2009 г. ни напусна големият български актьор Димитър Манчев.
Любимец на поколения зрители. Една от най-ярките звезди на българския театър. Целият му театрален творчески път е на сцената на Сатиричния театър.До последната си роля той остана верен на любимия си театър – Сатирата. Поклон и аплодисменти."

Поклонението ще бъде на 16 януари /петък/ от 12 ч. във фоайето на Сатиричния театър.

вторник, 13 януари 2009 г.

Клекалото на Джелебова


Елена Джелебова - до вчера не бях чувала името на тази художничка. А сигурно и вие. Някъде я пишат и като Желебова, на латиница със сигурност е Jelebova :-).

Та адашката ми влезе в емисиите на информационните агенции с една карикатура, нарисувана за изложбата "Ентропа", с която Чехия отбелязва председателството си на ЕС. Всеки от художниците, поканени за въпросната експозиция трябвало да осмее предразсъдъците по адрес на собствената му страна. Рисунката на Джелебова предизвика масова истерия тук, но се оказва, че повечето медии онлайн правят неточен преразказ без да са я виждали.

От Министерството на културата пък веднага излязоха с декларация, че се разграничават от Джелебова и нямат нищо общо с тази изложба и не знаят как е направен подборът за нея.

Понеже съм си любопитна, порових се, порових се и хоп - намерих "Клекалото". Вижте го и вие.

понеделник, 12 януари 2009 г.

Пет нашумели комици...и пет техни колежки


„Светът е оцелял, защото се е смял” – напоследък тази поговорка придобива актуално значение. Когато кранчето с газта е запецнало, а радиаторите охладняват към стопаните си, какво му остава на целокупния електорат? Да се смее и разправя вицове и да се грее с обещания за светло и топло бъдеще от телевизора.
Кой не позволява делничният битовизъм да гилотинира доброто ни настроение? Кои са нашумелите комици от новата вълна в театъра? Достойна ли е младата гвардия за отци като Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Георги Русев? Коя дама протяга ръце към короната Кралица на комедията? Все важни въпроси, чиито отговори търсим в култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд”.

продължението - тук:

петък, 9 януари 2009 г.

Лили на Олимп(ия)


В годината, в която става на 70, легендарната ни певица дебютира в Париж

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР


Преди 48 години тя е неизвестна медсестра в малкия български град Кубрат и за да я признаят за певица, две седмици извисява глас с цигански оркестър. Днес е Лили Иванова и когато пее в парижката "Олимпия", боговете мълчат. Символичен е фактът, че точно в годината, в която навършва 70, най-голямата звезда на българския шоубизнес дебютира в най-престижната зала на френската столица. За мнозина изпълнители такъв концерт е постигната мечта, последно стъпало на стълбата към успеха, която са катерили цял живот. Не и за Лили Иванова - тази първа изява за нея е само ново начало.Каква е тайната є? Защо енергията и амбицията непрекъснато да се доказва не секват? Как се превърна в национален символ на България? Тези въпроси десетилетия вълнуват българите само при споменаването на Лили Иванова.„С какво ще те запомнят с една дума?", пита я Мартин Карбовски. „Че съм Лили Иванова", кратко и с достойнство отговаря тя в най-откровеното си интервю, давано за българска тв и излъчено в предаването му „Отечествен фронт" миналата година.
Изказването обяснява що е то кралски абсолютизъм в шоубизнеса и как вирее на българска почва. Лили Иванова е наясно, че излезе ли на сцената, не е първа между равни, а Единствената. Извоювала си е това право с над10 000 концерта в цял свят и милионни тиражи продадени албуми.След близо половин век на върха на музикалния Олимп тяможе да си позволи всякакви демонстрации - дори да позира в черна рокля с надпис God Save The Queen („Господи, пази кралицата"). Има право и на собствен кралски двор. Там няма лакеи, но се е промъкнал един трубадур в лицето на Карбовски. Журналистът и автор на либретото към мюзикъла „Бог е невинен" спечели доверието й с прокурорски поглед вместо с ласкателства.
Продължението четете тук

Всички обичат Васев


Всички обичат Васев

Шумът зад кулисите кой ще бъде директор на Народния театър приключи. Чака се хепиенд с режисьор Морфов

Празнично оживление бълбука из Народния театър, но причината не е само в отминалите имени дни. В началото на седмицата Павел Васев застъпи на директорския пост и това подейства на служителите като новогодишно шампанско. Защото новият шеф на имперската трупа е стар приятел на нейните поданици.

Продължението четете тук: