Общината ампутира биографията на режисьор

КРИСТИНА СТАМБОЛОВА/МОНИТОР, ТЕЛЕГРАФ
- Режисьорът Бойко Илиев скандално се оказа с недостатъчен стаж, за да оглави театър. Въпреки изрядните документи на театрала с 25 години практика зад гърба си общината не го допусна до конкурса за директор на театър “София”, който ще се проведе утре....
- Неуредици тресат и другите общински театри. Публична тайна е, че настоящият директор на “Възраждане” - общинският съветник Роберт Янакиев, всъщност няма право да заема този пост, понеже няма необходимото образование...
-Недомислици в закона пък забавят избора на нов директор на Музикалния театър..

Цялата статия - тук:

Проф. Кирил Топалов, писател: С тест влизат и студенти, които почти не знаят български

интервю във вестниците "Монитор" и "Политика", 18 юли


С тест могат да станат студенти и младежи, които почти не знаят български език. Никой не е против мултикултуралността, но това не означава, че в държавица от (вече) няколко милиона трябва да се употребяват равнопоставено няколко езика. Докато тя все още се нарича България, логично е задължителен официален, канцеларски и литературен език да е българският.


Днес будители няма да намерите сред политиците, както е било през Възраждането, например. Тогава те са жертвали имот и живот за общественото благо, днешните "народни водачи" жертват общественото благо за своя имот и живот. Дребна разлика, но съществена.

Ако хората на изкуството продължават да се правят, че не ги интересува какво става в обществото, в което живеят, или пък клакьорстват на тези, които продължават да ликвидират държавността, да тикат народа във все по-страшна мизерия и в условията на все по-неовладяна престъпност, да не винят за това само другите

Първо да видим, че имаме държава, после ще определяме и цвета й. Иначе сме като латерната на Вазовия герой хаджи Ахил, в която е надникнал слепият Колчо и вместо свободна България вижда само всемирна тъмнина, както би се изразил Иванчо Йотата.

Цялото интервю може да се прочете тук:

Режисьорът Явор Гърдев: От сега нататък - жална ми майка

Свободата не се дава, тя се взема. Или ти е важна и я отстояваш – на сцената, в киното, в живота, или я разменяш срещу уют, сигурност и спокойствие.

Тоталният оптимизъм в живота се балансира от тоталния песимизъм в изкуството. И обратното. Направо не ми се ще да срещам в живота онези, които на сцената и в киното са прекалени оптимисти. Сигурно им е тежко и излъчват отчаяние.

- Според вас изживян ли е социализмът?

- Ни най-малко. Нито тук, нито там. Той оставя метастази, които са за цял живот. Но пък тези именно метастази се активират, когато се гледа „Дзифт”. Те се превръщат в чувствителни точки, важни за възприемането му.

- Думата „дзифт” навява спомени за петилетки и панелки. Каква асоциация правите, когато чуете близката по звучене дума „дзифтар” ?

- Сещам се за доскорошния президент на футболен клуб ЦСКА.

интервюто е публикувано в актуалния брой на вестник "Политика"

Може да се прочете и тук

По гласа ще го познаете - Даниел Цочев

Доктор Хаус отива на рали. Спокойно, чешитът от култовия сериал не е захвърлил на пистата бастуна и хапливите си забележки. Просто Даниел Цочев, който го озвучава на български, е намерил по‑екстремно амплоа – това на разказвач в новата 3D анимация Nascar.

Автомобилът ми е Toyota. Не съм минавал 200. Моят съвет към шофьорите е да гледат колата им не да е бърза, а да е с добри спирачки

Една смяна е пет часа и за това време правим максимум четири епизода по 45 минути. Нямаме избор да правим по-малко, защото ефирът ни подпира и иска още и още. В дублажа се шегуваме, че навремето работехме за пари, след това за слава, а сега за ефир

Д-р Хаус много ми допадна и с ръбатия си характер, и с това, че винаги е прав. Това донякъде кореспондира с мен и затова влагам от себе си.

Разказвам една случка, от която половината е истина, а останалото – моя измислица. Обремененият артист от дублажа върви по улицата, една просякиня го спира и подава ръка. И казва „Извинявайте, бихте ли дал някоя стотинка.” Артистът от дублажа се спира, изрича натъртено: „Казва се „Бихте ли далИ” и подминава. Това е много характерно за нашата професия

цялото интервю с актьора - в Програмата

Плейбой без броня - Георги Неделчев*

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

39-годишен. Неосъждан. Със запазено място в класацията на най-желаните ергени в България. Той е Георги Неделчев – бивш главен редактор на култовото списание Playboy и автор на актуалния бестселър „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”.

- Жоро, по-лесно ли ти е с жените откакто не си главен редактор на сп. „Плейбой”?

- До голяма степен да. За момичетата, които харесвам, вече не е така тягостно-притеснителна конкуренцията на кандидат-старлетките. Въпреки че сянката на “Плейбой” все още върви след мене и сигурно ще върви още дълго.

- Пишеш, че обожаваш фризьорки, сервитьорки и т. н. обслужващ персонал. Защо? Как пък не си описал една история с интелектуалка в книгата?
- Харесвам красиви момичета, научени на труд, които владеят някакъв занаят, пък било то и най-елементарен, и нямат излишни претенции и самочувствие. Бих описвал случки, ако в тях имаше нещо поучително и свързано конкретно с митологията на това списание. Но мисля, че са подходящи по-скоро за следващата ми книга. Тя може да носи примерното заглавие “Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой”. Но до подобни обобщения, надявам се, има още много време...

- Какво забелязваш най-напред в една жена?-
Поглед. Маниери. Походка. Силует.

- Кое е по-важно – чарът или сексапилът?
- За мен те са едно и също. Но ако настояваш, че има разлика – тогава чарът. Животът не е само секс.

- Ако ти бъде поставена дилема от типа „Работата или жената”, кое ще избереш? Като имаме предвид, че си неуморим работохолик и също така естет.
- Работата. Ако жената не разбира работата, каква жена е тогава? По-скоро подвижна закачалка за дрехи и бижута.

- Кои са петте най-сексапилни жени в България в момента? Близък ли си с някоя от тях извънслужебно?
- Е, такава класация от прима виста... Но нека опитаме, понеже много обичам класации. Галена, Камелия, Виолета Сечкова, Виолета Марковска, Деси Слава. Близък съм извънслужебно само със сестрата на Деси Слава - Ина. Но тя е в Америка. :)

- Изобщо, не ти ли омръзва да те питат само за жени?
- Не. По-добре така, отколкото да ме питат за коли, за футбол, или пък примерно за мъже.

- В „Мемоарите” на няколко пъти подчертаваш противоречието между имиджа, който непременно трябва да поддържаш като главен редактор и истинското ти аз. Как балансираше?
- Когато си обичаш работата, не е трудно да се справиш. В това противоречие се криеше и тръпката на живота ми през тези близо 4 години.

В световен план - сигурно знаеш дали са излизали мемоари на други главни редактори на “Плейбой”? Или твоята книга е първата по рода си?
- Излизали са доста биографии на Хю Хефнър – официални и неофициални. Тези дни в Америка издават поредната, за която Хеф твърди, че е най-обективна от всички. Но за подобни книги на бивши главни редактори от други страни не съм чувал. А и толкова ли е важно точно това?

- Какви са плюсовете и минусите да бъдеш душеприказчик на звезди, а не техен любовник? Написаното от теб оставя впечатление, че по едно време си бил нещо от типа „най-добрата приятелка” на Венета Райкова?
- Няма плюсове. Само минуси. Но какво да се прави – професия. Съдба. Предпочитам да съм любовник на обикновени момичета, отколкото душеприказчик на звезди.

- С какво те промениха годините в „Плейбой”?
- Станах по-самоуверен. Научих се да бъда позьор, защото е необходимо. Свикнах с явлението завист. Не можах да свикна с явления като мързел, безхаберие, двуличие.

- Имало ли е момент, в който си се чувствал използван?- Всеки човек има такива моменти, каквото и да работи. Стремил съм се да са сведени до минимум. Компромисите в името на работата са нещо неизбежно. Въпросът е да не са прекалено драматични и да не повлияват трайно на самочувствието.

- Наистина ли щеше да подариш лексуса си на гаджето си Деси, след която трева не никне?
- Чак да подаря едва ли. Аз не съм мутра, която раздава коли на приятелки. Купих тази кола с идеята да я кара тя. Аз не исках да ставам шофьор, никога през живота си, но ето, че се наложи. Оттогава насам ми се случват все гаджета без шофьорски книжки...

- След излизането на книгата Лейди Би поднови ли офертата „Сега с теб ли трябва да спя”?
- Защо пък само Лейди Би трябва да има такава оферта? Да кажем, че и други жени се чувстват заинтригувани от “порядъчното момче, което е трябвало да се прави на плейбой”... :)

- Обидиха ли ти се някои от героите и героините след излизането на книгата?
- Не мисля, че има за какво. Книгата не е написана, за да има обидени от нея. Със сигурност има и неколцина неособено щастливи – те са предимно от мъжки пол, но такъв е животът. Човек не може да ощастливи абсолютно всички, може само по-голямата част.

- ДесиСлава или Сексислава, както я наричаш, е поискала 100 000 лева хонорар. Ако ти определяше бюджета, щеше ли да ги дадеш?
- Не, категорично не. Но бих й дал поне 20 000. И тя можеше и да приеме.

- Майка ти е учителка по литература - как оцени тя художествените достойнства на книгата?
- Г-жа Александрина Шаханова от Русе отдавна е наясно, че синът й си има собствен публицистичен стил. Друг е въпросът дали е убедена, че го използва в най-правилната посока. Но майките са за това – винаги да се гордеят със синовете си. В случая за нея по-важното е, че е научила доста подробности от личния ми живот и работата ми, които досега не е имало как да знае.

- Как искаш да бъдат запомнени “Мемоарите на един главен редактор”?
- Като искрен и самоироничен поглед към живота вътре в една мъжка легенда.

*---
интервюто беше публикувано със съкращения в Програмата

Повече за Георги Неделчев - тук, а откъси от книгата му - тук