Свободата не се дава, тя се взема. Или ти е важна и я отстояваш – на сцената, в киното, в живота, или я разменяш срещу уют, сигурност и спокойствие.
Тоталният оптимизъм в живота се балансира от тоталния песимизъм в изкуството. И обратното. Направо не ми се ще да срещам в живота онези, които на сцената и в киното са прекалени оптимисти. Сигурно им е тежко и излъчват отчаяние.
- Според вас изживян ли е социализмът?
- Ни най-малко. Нито тук, нито там. Той оставя метастази, които са за цял живот. Но пък тези именно метастази се активират, когато се гледа „Дзифт”. Те се превръщат в чувствителни точки, важни за възприемането му.
- Думата „дзифт” навява спомени за петилетки и панелки. Каква асоциация правите, когато чуете близката по звучене дума „дзифтар” ?
- Сещам се за доскорошния президент на футболен клуб ЦСКА.
интервюто е публикувано в актуалния брой на вестник "Политика"
Може да се прочете и тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар