Актьорът Владимир Карамазов: Крайно време е да спрем да мълчим

- Моментът сега е такъв, че в нашата страна има много несправедливости. Опитвам се всеки ден да ги преодолявам.

- Унизително е един актьор, който си е свършил работата и е играл пред пълна зала, да работи като чистач, за да има какво да яде

- Младото поколение трябва да влезе абсолютно навсякъде. Има много талантливи хора на моята възраст, но никой не им дава достъп до високи постове.


- Пред моята къща убиха кобра, но се разминах със змийско ухапване.

цялото интервю: тук

Мариус Куркински: Клановете в театъра ме отвращават!

- Време е по-възрастните да се смирят. И младите хора имат право на опит

- Мадона е артист. Дали е сатанист - не знам, може би. Но е много добра в работата си. Прекомерните съвпадения на концертите й с датите на християнските празници ме карат да се замисля. Но не мога и нямам право да съдя. Никой не знае откъде извира дадено наказание и дадено назидание. Наистина в една християнска държава не бива да се радват толкова много деца в деня за скръб. Но откъде те да знаят, че този ден е за тъгуване? Защо това не се изучава от най-ранна детска възраст? Никаква Мадона не ни е виновна, че този ден е за скръб.

- Мисля, че Майкъл Джексън си е отишъл щастлив и по един чудесен начин. Оттук нататък на неговата възраст щяха да го очакват още по-страшни неща. Смятам,че той е чисто същество, грамаден артист, абсолютно раздаващ се. Той се самоунищожи, изгни от раздаване на хората и оттук нататък щеше да предстои само агония. Той от невръстно дете е на сцената и съм сигурен, че е получил там толкова щастие. Надали има друг такъв артист! Не смятам самотата за нещо лошо. Напротив, тя е за предпочитане пред пустата връзка или изискването от обществото.

- За мен - колкото време ми остава, ако мога, искам да го прекарам смислено. Нищо повече. Да оправдая многото глупости, които съм правил през младостта си. Можех да направя повече спектакли. Можех и трябваше да бъда по-добър човек. Но това е друга изповед…

Интервю с явлението Куркински - тук:

Световната прима Райна Кабаиванска: Дано младото поколение ни спаси

Преди първите демократични избори дойдох за един концерт. Преди да пристигна, телефонираха вкъщи със заплахи. Тероризираха мъжа ми. Бяха му казали: "Ако жена ти дойде да пее, няма повече да се върне." Помня как той ме заведе с влака до летището в Милано и в последния момент ми каза: "Ти все пак си спомни,че имаш семейство и дете."

- интервю с оперната дива, четете тук:

“Джаза” отиде за скрап

Мюзикълът по Боб Фоси приключи в пункт за вторични суровини

Аплодисменти, цветя, сълзи от радост - без тези три неща не минава нито една театрална премиера. Какво обаче се случва, когато след десетки или стотици представления завесата падне окончателно? Оказва се, че историята и на най-успешния спектакъл не завършва с хепиенд. Понякога приключва в пункт с надпис "Вторични суровини". Както се случи с хитовата постановка на Народния театър "Ах, този джаз!". Представлението на режисьора Борис Панкин беше първата в света сценична реализация по култовия мюзикъл на Боб Фоси. Шоуто излезе 300 000 лева на създателите си. След падането му от афиша на Народния, основната част от декора отиде за скрап. "Получихме 230 лв., с които поканихме на обяд наши близки приятели за "Бог да прости", призна режисьорът.

интервю с Борис Панкин и мнението на другата страна от директора на Народния театър Павел Васев- тук:

Силви Вартан - историята на една любов

Силви Вартан дава ръката си на двама мъже, но душата й пее с шума на Марица. Историята на една прокудена емигрантка, която стана символ на България

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/Монитор, 18 юли

Роза, кисело мляко и тракийски съкровища – с тази троица соц.пропагандата представяше България по изложби в чужбина. За цвят добавяше триумфите на оперните ни светила по световните сцени. Мълчеше обаче за Силви Вартан. Защото певицата, родена през 1944-а в старопланинското селце Искрец, от прокудена емигрантка беше станала идол на Франция. И в един шлагер пееше за своята България – „Марица е моята река, както Сена е твоята.../Всички птици от моята река ни пееха за свобода.../Когато хоризонтът стана твърде тъмен/ Всички птици отлетяха по пътя на надеждата/И ние ги последвахме в Париж”. Думите са от напоената с печал песен La Maritza. Соцрежимът няма как да преглътне алегорията и се прави, че Вартан не съществува. Още повече, че е носителка на „упадъчно влияние” – обявена е за кралица на йе-йе вълната в музиката и е омъжена за лошото момче на френския рок Джони Холидей...

Продължението четете тук

Николай Урумов, актьор: Когато надеждите са закопани, изскача Бай Ганьо

Дано следващият министър на културата не обслужва Министерството на финансите

интервю с актьора: тук

Пет знаменитости със затворническо минало у нас и пет по света...

Докато следственият Галев се стяга за избори, ние строяваме в две редици известните личности, обличали раирани пижами


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 27 юни

Клишираното сравнение на България с Абсурдистан пуска пресен сок и това лято. Фрешът обаче е прекалено кисел, защото сред майсторите му се нареди и Пламен Галев. Дупнишкият бизнесмен, обвинен от прокуратурата като лидер на банда с тясна специализация в изнудването, сплашването и побоя, започна предизборната си кампания в Кюстендил. Така новоизлюпеният кандидат-депутат охлади радостта ни от първия вот с мажоритарни фигури и затвърди убеждението ни, че понякога една студена вода е по-добра и от най-екзотичния фреш.
На фона на Галевите мераци за влизане в Народното събрание вместо в затвора правим култовата си класация „Пет плюс пет" този уикенд. Кои са най-популярните личности по света и у нас, лежали зад решетките? Защо са сменили цивилните дрехи с раирана пижама? Попадат ли в затвора на хора? Все интересни въпроси, чиито отговори, четете тук:

Петима известни сърфисти в морето...и петима в Мреж@т@

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 20 май

Две акули гледат уинд-сърфист и едната разправя на другата: „Ето, това наричам обслужване – закуската на поднос и със салфетка!” Този брадат виц пак влезе в употреба, откакто Зорница София завъртя „Прогнозата” на голям екран. Режисьорката може и да се обижда, когато разглеждат филма й само откъм обяздване на вълните. Факт е обаче, че лентата примамва голяма част от зрителите точно със сърфа. Всенародният любимец Део и нашумелият Стефан А. Щерев от „Да разлаеш кучетата” тук попадат във вълнуващата компания на Асен Блатечки, Юлиян Вергов и Теодора Духовникова.
В „Монитор” също винаги сме на сърфистка вълна - независимо дали става дума за летене по ръба на морските талази или скачане от сайт на сайт в интернет. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд четете кои са най-известните сърфисти в реалния живот и виртуалния океан.

Продължението - тук:

Историкът Борис Тодоров: За 20 години преподавател в САЩ взема 2 млн. долара

- Неспособността за справяне с насилието в училище се дължи на същите обстоятелства, които позволяват на Пламен Галев да е кандидат-депутат

- В САЩ и Корея преподавателите не са богати, но са обезпечени. Получиш ли “редовно място” (tenure), гарантирана ти е заплата за двайсет-трийсет години напред. Като събереш, получават се поне два милиона долара. Ти никога няма да видиш двата милиона накуп, но твоята благонадеждност като кредитополучател ти разрешава живот, много по-добър от този на работещи дори за повече пари, но стоящи под призрака на безработицата.
Цялото интервю четете тук:

Пет нови идоли... и пет паднали

Бърз преглед на актуалните всенародни любимци и бившите авторитети

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

В България има производство, което процъфтява и това са идолите на конвейeр. Там стачки не се очертават, нито спиране на мощностите, защото 15-те минути слава у нас текат скорострелно, а търсенето на нови кумири е по-голямо от предлагането. И в шоубизнеса, и в политиката. За две декади демокрация „акуширахме” и „погребахме” доста „звезди”. В медийния поток едва се разминават бивши авторитети и нови величия, но продължаваме да търсим идола. Миналата седмица приключи третият сезон на VIP Brother по Нова тв, а Music Idol на конкуретната btv навлиза в разгара си. Ето защо в култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд правим бърз колаж от новите и срутените идоли.
Продължението четете тук:

Пет знаменитости с европейски маниери...и пет с балкански

Кой манталитет доминира

Ако днес в главата ви закънти Одата на радостта от Девета симфония на Бетовен, не се изненадвайте. 9 май е Денят на Европа, а шедьовърът на немския композитор е официалният химн на Евросъюза. От уважение към историята уточняваме, че в соцепохата отбелязвахме светлата дата като День победы. Тогава обаче звучаха съветски маршове, а не Одата на радостта.
Днес времената са други. От две години сме пълноправни членове на Общия европейски дом и дори сме амбицирани да установим свой ред в него. Кои са европейците в българската действителност? Ръгат ли ни още лактите на Ганьо Балкански? Интересни въпроси около днешния празник, чиито отговори ще намерите в култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд.

Продължението четете тук:

Защо тъгува непокорната Маша

Маша Илиева е балерина от европейска величина, но средният кюстендилец чу за нея покрай скандала с голите й снимки в списание „Плейбой”. Мария, както е истинското име на Илиева, позира преди години в „библията за мъже” с цел пропаганда - да хвърли светлина върху мрака, обвил това изкуство в България. Дотогава малцина подозираха, че грацията и лъскавите костюми на артистите са само фасада, зад която мизерията протяга костеливи ръце. Бунтът на Мария не успя, договорът й като шеф на балетната трупа не беше продължен и за известно време тя минаваше за нежелана персона в храма на ул. „Врабча”. Сега Илиева отново е на ход. На 29 април жреците на Терпсихора (музата на танца според древните гърци) празнуват Международния ден на балета. Тогава Маша прави голямото си завръщане на сцената с гала спектакъл в Операта.
„Това голямо завръщане

ще бъде едно голямо прощаване”,

разказва тя дни преди бенефиса.
Очерк за балерината - тук:

Почина Виктор Пасков

В Страстната седмица - на Велики четвъртък в Берн е починал Виктор Пасков. От рак на белите дробове...Тъгуваше по приятеля си Христо Калчев. Сега пият водката си в друго измерение.

Едно интервю с човека, написал "Балада за Георг Хених" тук: