Живописецът стана академик в БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата), подрежда изложби в четири града на България
- Забавлявам се, когато чуя "академик Манев", защото нямам нужда да ме закичват като съветски генерал. Те хората са заслужили, битки са водили. А ние какви битки водим? Гледаме си работата. Зидарят реди тухли, хлебарят меси хляб и той има много повече основание да бъде награден.
- Точно на входа на Поморие има огромен хотелски комплекс. Във фоайето са две мои картини, всяка по 12 квадратни метра. Рисувах ги в една конюшня до Париж. Беше гадно време, най-близките ми приятели бяха петдесет коня. Така да се каже, те бяха първите ми критици. Рядко говоря комплименти за мои работи, но като видях картините окачени, си казах: "Нещо се роди."
- Вярно ли е, че сте били в затвора?
- Да, за два дни. Попаднах по грешка, по време на събитията във Франция през май 1968-а. Дори имам снимки как стоя зад решетките. Едно испанче си беше скрило в анцуга фотоапарат и ни снима. И вижте какво съвпадение – видях тия кадри чак след трийсет години - моя приятелка българка е била съпруга на този испанец и тя ми ги даде.
Цялото интервю - тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар