Раздел: Интервю Автор: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Иван Андонов е роден на 3 май 1934 г. в Пловдив. Завършва ВИТИЗ, изиграл е над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Заснел е 12 анимационни филма, на които е режисьор и художник. "Мелодрама", "Есперанца","Затруднение" и "Стрелбище" печелят международни и национални отличия. Голямата популярност обаче му носи игралното кино, където е заснел 17 филма като режисьор. Сред най-известните му ленти са "Опасен чар", "Дами канят", "Адио, Рио", "Вчера", "Индиански игри", "Бяла маги". Преди 2 дни режисьорът откри 13-та самостоятелна изложба живопис в столичната галерия "Икар".
- Г-н Андонов, посветили сте две картини на фараоните Хуфу и Ехнатон. Защо е тази препратка към историята?
- Тези картини са от цикъла "Детски спомени". Интересуват ме повторенията, които стават в историята на човечеството. Те се въртят още от египетско време. Историята се изучава, но никой не иска да се учи от нея и това е много странно. Гневил съм се докато бях млад, сега само се удивлявам. Защо не могат да разберат, че това се повтаря. Защо винаги тези, които вземат властта, искат първо да се налапат?
- Може би са гладни? - Даже не са и толкова гладни някои от тях. Удивлявам се, защото смятат, че попадането им във властта е мигът на техния живот. А това е миг, който ги проваля. Защото с налапването стават неподвижно дебели и видими отвсякъде. И се търкалят надолу.
- Коя е грешката на нашите политици?
- Че забравят за идното поколение. То не трябва да бъде от простаци. Но как да не бъде, когато не се отделят средства за изкуство и култура? Ако не се погрижим сега за духа на нацията, бъдещите поколения ще срутят всички най-добри намерения на днешните политици. Защото те ще знаят само да убиват, дори без да могат да изядат жертвата си. Известно е от науката, че една крава може да жали само за своето си теленце и то за известен период от време. Оттам нататък подутите трупове не й действат угнетяващо. А един прост човек се превръща в крава. За съжаление постепенно се превръщаме в крави. Това става много сериозен проблем, точно защото мислим, че културата и изкуството са надстройка, на която ще й дойде някога времето. То ще дойде, но не само нашата генерация ще си отиде, ами тези, които сега се възпитават, ще тръгнат в живота като простаци. А простащината за мен е най- големият враг на човечеството, защото дава фалшиво самочувствие. Простакът и в скъпото БМВ си остава простак и му е все едно дали ще сгази една бабичка или не. Докато културата се смята за надстройка, по улиците ще крачат здрави говеда, ще мачкат останалите и ще им бъде все едно.
- Не сме ли си виновни сами, че допуснахме простащината да заеме такива позиции?
- Кой ме е питал мен? Откакто се помня говоря, че има нужда от изкуство и култура.Колко е смешно - човек на изкуството, говори, че има нужда от изкуство. Какво друго да направя? Дори да отида с патериците си на барикада и да ги размахвам, какво от това? Картинка от Септемврийското въстание. Изкуството не само облагородява хората, но то може да ги провокира към промяна, да развие фантазията им. Ако човек не развива фантазията си, как ще върви напред? Ще ви дам един пример със сегашния ни външен министър Соломон Паси - ако той нямаше фантазия, щеше ли България да празнува влизане в НАТО? А аз добре си спомням навремето как едни дебели глави му се смееха, а други го заклеймяваха.
- Значи сте доволен, че вече сме в НАТО?
- За мен това е първата истинска крачка, която правим по пътя на промяната на нашето истинско битие. Това е първата реална крачка. Ние сме направили много стъпки напред-назад, танцувахме танга, измисляхме си стъпките, някой ни дърпаше, някой ни буташе и въпреки това вече имаме един реален факт, който и ни открива един прозорец, и ни задължава, защото всяко постижение задължава ужасно много.
- Имаме ли сили да поемем тези задължения?
- Аз лично имам сили да се опитам да върша още по-добре онова, което мога да правя. Ако всеки постъпи така, защо да нямаме сили? Но, ако искаме да хитруваме и отново да пасуваме, нищо няма да стане. Ако чакаме американските бази да ни снесат благополучие - няма да стане.
- Част от българите обаче са скептици за НАТО заради войниците, които предоставяме на алианса?
- Кои войници? Нашата армия непрекъснато намалява, аз не знам точно, но ми се струва, че тя отдавна се подготвя за влизането в НАТО. Отдавна се знае, че численият състав ще бъде намален. Като влизаме в такъв съюз, трябва да имаме друго качество. Не съм силен по военно дело, но мисля, че това ще ни е пътят. От какво ще ни е страх? Че като избухне война, ние няма да имаме войници, които да викат "Ура" и да нападнат съседния окоп? Но няма да има окопи, нали виждате как се води война - те вече стрелят от хеликоптери.
- След като го няма Варшавският договор, не би ли трябвало НАТО да се разпусне?
- А тероризмът? Не знам кой друг се бори така обединено срещу тероризма. Ако НАТО се разпусне, тогава кой остава. Преди наистина съществуваше Варшавски договор, който не искам да го коментирам. Та кой да парира тероризма на повече места? Нямам нищо против да участваме и в друга организация против тероризма. Аз лично бих участвал в три антитерористични организации, ако има такива и ако съм убеден, че това е целта им.
- Наближавате 70 години, с какво е по-различен Иван Андонов днес от времето, когато засне "Опасен чар" или "Адио, Рио"?
- Остарял съм, остарял съм, остарял съм. Иначе не виждам да съм помъдрял, акълът ми като че ли е същият. Усещам, че имам импулси, които са точно като едно време. Вероятно нещо се е натрупало, но не мога да го оценя. Никога не съм можел да разсъждавам трезво и не искам да разсъждавам трезво. Винаги съм се съмнявал и ще продължавам да се съмнявам основно в себе си. Колкото и да е парадоксално, единственото, на което вярвам, е злобата. Там няма лъжа. Колко ужасна истина, но е така. Ако човек наистина чете историята и иска да я прочете, както трябва, ще види че злината остава еднаква. Нежеланието да зачетеш чуждото мнение, чуждия дух, да го унищожиш, остава същото откак свят светува.
- На какво казвате "адио" днес?
- На нищо. Защото, това което не ми харесва, аз не мога да го премахна и да му кажа "адио". Обират ме непрекъснато. Понеже видели нова дограма и климатик, си мислят: "Охо, тук е големият удар". Ядосвам се на това, защото бръкнаха в детските ми спомени. Окрадоха всички спомени, които бяха останали от майка, баба, прабаба. То беше една шепичка, вероятно за тях е имало стойност като благородни камъни и метали, но за мен беше намеса в моя личен живот и омърсяване и ограбване на детските ми спомени. Но не искам да мисля за тия работи. "Адио" значи "върви с Бога". Е, къде да върви това зло, след като Бог го търпи толкова години? Вероятно, за да има баланс. В световен мащаб също злото е голямо и ако и тероризмът е част от световния баланс - тежък баланс. Но да не говорим толкова негативно. Хората нямат нужда от това, всеки иска да поеме глътка чист въздух и малко надежда. Това е което ни трябва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар