ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
39-годишен. Неосъждан. Със запазено място в класацията на най-желаните ергени в България. Той е Георги Неделчев – бивш главен редактор на култовото списание Playboy и автор на актуалния бестселър „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”.
- Жоро, по-лесно ли ти е с жените откакто не си главен редактор на сп. „Плейбой”?
- До голяма степен да. За момичетата, които харесвам, вече не е така тягостно-притеснителна конкуренцията на кандидат-старлетките. Въпреки че сянката на “Плейбой” все още върви след мене и сигурно ще върви още дълго.
- Пишеш, че обожаваш фризьорки, сервитьорки и т. н. обслужващ персонал. Защо? Как пък не си описал една история с интелектуалка в книгата?
- Харесвам красиви момичета, научени на труд, които владеят някакъв занаят, пък било то и най-елементарен, и нямат излишни претенции и самочувствие. Бих описвал случки, ако в тях имаше нещо поучително и свързано конкретно с митологията на това списание. Но мисля, че са подходящи по-скоро за следващата ми книга. Тя може да носи примерното заглавие “Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой”. Но до подобни обобщения, надявам се, има още много време...
- Какво забелязваш най-напред в една жена?-
Поглед. Маниери. Походка. Силует.
- Кое е по-важно – чарът или сексапилът?
- За мен те са едно и също. Но ако настояваш, че има разлика – тогава чарът. Животът не е само секс.
- Ако ти бъде поставена дилема от типа „Работата или жената”, кое ще избереш? Като имаме предвид, че си неуморим работохолик и също така естет.
- Работата. Ако жената не разбира работата, каква жена е тогава? По-скоро подвижна закачалка за дрехи и бижута.
- Кои са петте най-сексапилни жени в България в момента? Близък ли си с някоя от тях извънслужебно?
- Е, такава класация от прима виста... Но нека опитаме, понеже много обичам класации. Галена, Камелия, Виолета Сечкова, Виолета Марковска, Деси Слава. Близък съм извънслужебно само със сестрата на Деси Слава - Ина. Но тя е в Америка. :)
- Изобщо, не ти ли омръзва да те питат само за жени?
- Не. По-добре така, отколкото да ме питат за коли, за футбол, или пък примерно за мъже.
- В „Мемоарите” на няколко пъти подчертаваш противоречието между имиджа, който непременно трябва да поддържаш като главен редактор и истинското ти аз. Как балансираше?
- Когато си обичаш работата, не е трудно да се справиш. В това противоречие се криеше и тръпката на живота ми през тези близо 4 години.
В световен план - сигурно знаеш дали са излизали мемоари на други главни редактори на “Плейбой”? Или твоята книга е първата по рода си?
- Излизали са доста биографии на Хю Хефнър – официални и неофициални. Тези дни в Америка издават поредната, за която Хеф твърди, че е най-обективна от всички. Но за подобни книги на бивши главни редактори от други страни не съм чувал. А и толкова ли е важно точно това?
- Какви са плюсовете и минусите да бъдеш душеприказчик на звезди, а не техен любовник? Написаното от теб оставя впечатление, че по едно време си бил нещо от типа „най-добрата приятелка” на Венета Райкова?
- Няма плюсове. Само минуси. Но какво да се прави – професия. Съдба. Предпочитам да съм любовник на обикновени момичета, отколкото душеприказчик на звезди.
- С какво те промениха годините в „Плейбой”?
- Станах по-самоуверен. Научих се да бъда позьор, защото е необходимо. Свикнах с явлението завист. Не можах да свикна с явления като мързел, безхаберие, двуличие.
- Имало ли е момент, в който си се чувствал използван?- Всеки човек има такива моменти, каквото и да работи. Стремил съм се да са сведени до минимум. Компромисите в името на работата са нещо неизбежно. Въпросът е да не са прекалено драматични и да не повлияват трайно на самочувствието.
- Наистина ли щеше да подариш лексуса си на гаджето си Деси, след която трева не никне?
- Чак да подаря едва ли. Аз не съм мутра, която раздава коли на приятелки. Купих тази кола с идеята да я кара тя. Аз не исках да ставам шофьор, никога през живота си, но ето, че се наложи. Оттогава насам ми се случват все гаджета без шофьорски книжки...
- След излизането на книгата Лейди Би поднови ли офертата „Сега с теб ли трябва да спя”?
- Защо пък само Лейди Би трябва да има такава оферта? Да кажем, че и други жени се чувстват заинтригувани от “порядъчното момче, което е трябвало да се прави на плейбой”... :)
- Обидиха ли ти се някои от героите и героините след излизането на книгата?
- Не мисля, че има за какво. Книгата не е написана, за да има обидени от нея. Със сигурност има и неколцина неособено щастливи – те са предимно от мъжки пол, но такъв е животът. Човек не може да ощастливи абсолютно всички, може само по-голямата част.
- ДесиСлава или Сексислава, както я наричаш, е поискала 100 000 лева хонорар. Ако ти определяше бюджета, щеше ли да ги дадеш?
- Не, категорично не. Но бих й дал поне 20 000. И тя можеше и да приеме.
- Майка ти е учителка по литература - как оцени тя художествените достойнства на книгата?
- Г-жа Александрина Шаханова от Русе отдавна е наясно, че синът й си има собствен публицистичен стил. Друг е въпросът дали е убедена, че го използва в най-правилната посока. Но майките са за това – винаги да се гордеят със синовете си. В случая за нея по-важното е, че е научила доста подробности от личния ми живот и работата ми, които досега не е имало как да знае.
- Как искаш да бъдат запомнени “Мемоарите на един главен редактор”?
- Като искрен и самоироничен поглед към живота вътре в една мъжка легенда.
*---
интервюто беше публикувано със съкращения в Програмата
Повече за Георги Неделчев - тук, а откъси от книгата му - тук
