Режисьорът Иван Андонов: Простакът и в скъпото БМВ си остава простак (публикуваните тук картини са от изложбата му през март 2023 г. в галерия "Арте")

Източник: вестник "Монитор" от 03.04.2004 

Раздел: Интервю Автор: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА 

 

 

 

Иван Андонов е роден на 3 май 1934 г. в Пловдив. Завършва ВИТИЗ, изиграл е над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Заснел е 12 анимационни филма, на които е режисьор и художник. "Мелодрама", "Есперанца","Затруднение" и "Стрелбище" печелят международни и национални отличия. Голямата популярност обаче му носи игралното кино, където е заснел 17 филма като режисьор. Сред най-известните му ленти са "Опасен чар", "Дами канят", "Адио, Рио", "Вчера", "Индиански игри", "Бяла маги". Преди 2 дни режисьорът откри 13-та самостоятелна изложба живопис в столичната галерия "Икар".  

 - Г-н Андонов, посветили сте две картини на фараоните Хуфу и Ехнатон. Защо е тази препратка към историята? 

- Тези картини са от цикъла "Детски спомени". Интересуват ме повторенията, които стават в историята на човечеството. Те се въртят още от египетско време. Историята се изучава, но никой не иска да се учи от нея и това е много странно. Гневил съм се докато бях млад, сега само се удивлявам. Защо не могат да разберат, че това се повтаря. Защо винаги тези, които вземат властта, искат първо да се налапат? 

 

 

  - Може би са гладни? - Даже не са и толкова гладни някои от тях. Удивлявам се, защото смятат, че попадането им във властта е мигът на техния живот. А това е миг, който ги проваля. Защото с налапването стават неподвижно дебели и видими отвсякъде. И се търкалят надолу.  

- Коя е грешката на нашите политици? 

 - Че забравят за идното поколение. То не трябва да бъде от простаци. Но как да не бъде, когато не се отделят средства за изкуство и култура? Ако не се погрижим сега за духа на нацията, бъдещите поколения ще срутят всички най-добри намерения на днешните политици. Защото те ще знаят само да убиват, дори без да могат да изядат жертвата си. Известно е от науката, че една крава може да жали само за своето си теленце и то за известен период от време. Оттам нататък подутите трупове не й действат угнетяващо. А един прост човек се превръща в крава. За съжаление постепенно се превръщаме в крави. Това става много сериозен проблем, точно защото мислим, че културата и изкуството са надстройка, на която ще й дойде някога времето. То ще дойде, но не само нашата генерация ще си отиде, ами тези, които сега се възпитават, ще тръгнат в живота като простаци. А простащината за мен е най- големият враг на човечеството, защото дава фалшиво самочувствие. Простакът и в скъпото БМВ си остава простак и му е все едно дали ще сгази една бабичка или не. Докато културата се смята за надстройка, по улиците ще крачат здрави говеда, ще мачкат останалите и ще им бъде все едно.

 - Не сме ли си виновни сами, че допуснахме простащината да заеме такива позиции? 

- Кой ме е питал мен? Откакто се помня говоря, че има нужда от изкуство и култура.Колко е смешно - човек на изкуството, говори, че има нужда от изкуство. Какво друго да направя? Дори да отида с патериците си на барикада и да ги размахвам, какво от това? Картинка от Септемврийското въстание. Изкуството не само облагородява хората, но то може да ги провокира към промяна, да развие фантазията им. Ако човек не развива фантазията си, как ще върви напред? Ще ви дам един пример със сегашния ни външен министър Соломон Паси - ако той нямаше фантазия, щеше ли България да празнува влизане в НАТО? А аз добре си спомням навремето как едни дебели глави му се смееха, а други го заклеймяваха.

 - Значи сте доволен, че вече сме в НАТО? 

 - За мен това е първата истинска крачка, която правим по пътя на промяната на нашето истинско битие. Това е първата реална крачка. Ние сме направили много стъпки напред-назад, танцувахме танга, измисляхме си стъпките, някой ни дърпаше, някой ни буташе и въпреки това вече имаме един реален факт, който и ни открива един прозорец, и ни задължава, защото всяко постижение задължава ужасно много.  

 

 - Имаме ли сили да поемем тези задължения? 

 - Аз лично имам сили да се опитам да върша още по-добре онова, което мога да правя. Ако всеки постъпи така, защо да нямаме сили? Но, ако искаме да хитруваме и отново да пасуваме, нищо няма да стане. Ако чакаме американските бази да ни снесат благополучие - няма да стане.

 - Част от българите обаче са скептици за НАТО заради войниците, които предоставяме на алианса? 

 - Кои войници? Нашата армия непрекъснато намалява, аз не знам точно, но ми се струва, че тя отдавна се подготвя за влизането в НАТО. Отдавна се знае, че численият състав ще бъде намален. Като влизаме в такъв съюз, трябва да имаме друго качество. Не съм силен по военно дело, но мисля, че това ще ни е пътят. От какво ще ни е страх? Че като избухне война, ние няма да имаме войници, които да викат "Ура" и да нападнат съседния окоп? Но няма да има окопи, нали виждате как се води война - те вече стрелят от хеликоптери.  

- След като го няма Варшавският договор, не би ли трябвало НАТО да се разпусне? 

 - А тероризмът? Не знам кой друг се бори така обединено срещу тероризма. Ако НАТО се разпусне, тогава кой остава. Преди наистина съществуваше Варшавски договор, който не искам да го коментирам. Та кой да парира тероризма на повече места? Нямам нищо против да участваме и в друга организация против тероризма. Аз лично бих участвал в три антитерористични организации, ако има такива и ако съм убеден, че това е целта им.

- Наближавате 70 години, с какво е по-различен Иван Андонов днес от времето, когато засне "Опасен чар" или "Адио, Рио"? 

- Остарял съм, остарял съм, остарял съм. Иначе не виждам да съм помъдрял, акълът ми като че ли е същият. Усещам, че имам импулси, които са точно като едно време. Вероятно нещо се е натрупало, но не мога да го оценя. Никога не съм можел да разсъждавам трезво и не искам да разсъждавам трезво. Винаги съм се съмнявал и ще продължавам да се съмнявам основно в себе си. Колкото и да е парадоксално, единственото, на което вярвам, е злобата. Там няма лъжа. Колко ужасна истина, но е така. Ако човек наистина чете историята и иска да я прочете, както трябва, ще види че злината остава еднаква. Нежеланието да зачетеш чуждото мнение, чуждия дух, да го унищожиш, остава същото откак свят светува.  

- На какво казвате "адио" днес? 

- На нищо. Защото, това което не ми харесва, аз не мога да го премахна и да му кажа "адио". Обират ме непрекъснато. Понеже видели нова дограма и климатик, си мислят: "Охо, тук е големият удар". Ядосвам се на това, защото бръкнаха в детските ми спомени. Окрадоха всички спомени, които бяха останали от майка, баба, прабаба. То беше една шепичка, вероятно за тях е имало стойност като благородни камъни и метали, но за мен беше намеса в моя личен живот и омърсяване и ограбване на детските ми спомени. Но не искам да мисля за тия работи. "Адио" значи "върви с Бога". Е, къде да върви това зло, след като Бог го търпи толкова години? Вероятно, за да има баланс. В световен мащаб също злото е голямо и ако и тероризмът е част от световния баланс - тежък баланс. Но да не говорим толкова негативно. Хората нямат нужда от това, всеки иска да поеме глътка чист въздух и малко надежда. Това е което ни трябва.

Актьорът Любен Чаталов: И силиконови глави ще сложат само да са интересни

Интервю с актьора, който на 24 февруари стана на 60 години, четете тук:

Треска за Златю

Столичната галерия “Върхове” представя картини на класика от колекцията на Бояджиев-син от 20 октомври до 15 ноември

подробности: тук

Никола Манев, художник: Пустинята е невероятно преживяване

Един много богат алжирец ме покани да рисувам в имението му. Представете си 40 хектара, огромна земя, обработена, с напоителни системи, климатици, имаше даже и джамия. Там направих една серия от 30 работи. Пустинята е невероятно преживяване! Тишина и безмълвие! Дори в ушите ти бучи от тишината. До ден днешен работя тази тема, а и материята на корка имитира страхотно пустинята.

Криза има, няма какво да се лъжем и работата става по-трудна. Но мен това не ме плаши. Когато през 1962-ра отидох във Франция, първото нещо, което ми казаха, беше: "Защо не дойде преди две години, много лесно беше". Оттогава минаха 47-48 години и е имало поне десет кризи - петролни кризи, войни в Залива, смени на правителства. Кризите са периодични, но пазар за изкуството винаги е имало.

Цялото интервю с живописеца: тук:

Ицко Финци, актьор: Сега сме роби на парите

Уж искаме твърда ръка, но все намираме начин да свием

Интервю с актьора - тук:

Актрисата Елен Колева: Гледайте ме в “Стари времена”

- През ноември ще участвам в един филм, който режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов ще снимат за БНТ. Но в момента текат преговори и нямам право да съобщавам подробности.

Липсва ли ти „Забранена любов", гледаш ли сериала по Нова тв?

- Честно казано, не. Липсват ми някои хора като Мария Статулова, с която имах доста хубави преживявания, но винаги мога да є се обадя. Мисля, че достигнах максимума и на героинята си като развитие, и на това, което можех да науча. В един момент започнах да зациклям на едно място. Но наистина сериалът ми даде популярност.
Подробности четете тук:

Актьорът Владимир Карамазов: Крайно време е да спрем да мълчим

- Моментът сега е такъв, че в нашата страна има много несправедливости. Опитвам се всеки ден да ги преодолявам.

- Унизително е един актьор, който си е свършил работата и е играл пред пълна зала, да работи като чистач, за да има какво да яде

- Младото поколение трябва да влезе абсолютно навсякъде. Има много талантливи хора на моята възраст, но никой не им дава достъп до високи постове.


- Пред моята къща убиха кобра, но се разминах със змийско ухапване.

цялото интервю: тук

Мариус Куркински: Клановете в театъра ме отвращават!

- Време е по-възрастните да се смирят. И младите хора имат право на опит

- Мадона е артист. Дали е сатанист - не знам, може би. Но е много добра в работата си. Прекомерните съвпадения на концертите й с датите на християнските празници ме карат да се замисля. Но не мога и нямам право да съдя. Никой не знае откъде извира дадено наказание и дадено назидание. Наистина в една християнска държава не бива да се радват толкова много деца в деня за скръб. Но откъде те да знаят, че този ден е за тъгуване? Защо това не се изучава от най-ранна детска възраст? Никаква Мадона не ни е виновна, че този ден е за скръб.

- Мисля, че Майкъл Джексън си е отишъл щастлив и по един чудесен начин. Оттук нататък на неговата възраст щяха да го очакват още по-страшни неща. Смятам,че той е чисто същество, грамаден артист, абсолютно раздаващ се. Той се самоунищожи, изгни от раздаване на хората и оттук нататък щеше да предстои само агония. Той от невръстно дете е на сцената и съм сигурен, че е получил там толкова щастие. Надали има друг такъв артист! Не смятам самотата за нещо лошо. Напротив, тя е за предпочитане пред пустата връзка или изискването от обществото.

- За мен - колкото време ми остава, ако мога, искам да го прекарам смислено. Нищо повече. Да оправдая многото глупости, които съм правил през младостта си. Можех да направя повече спектакли. Можех и трябваше да бъда по-добър човек. Но това е друга изповед…

Интервю с явлението Куркински - тук:

Световната прима Райна Кабаиванска: Дано младото поколение ни спаси

Преди първите демократични избори дойдох за един концерт. Преди да пристигна, телефонираха вкъщи със заплахи. Тероризираха мъжа ми. Бяха му казали: "Ако жена ти дойде да пее, няма повече да се върне." Помня как той ме заведе с влака до летището в Милано и в последния момент ми каза: "Ти все пак си спомни,че имаш семейство и дете."

- интервю с оперната дива, четете тук:

“Джаза” отиде за скрап

Мюзикълът по Боб Фоси приключи в пункт за вторични суровини

Аплодисменти, цветя, сълзи от радост - без тези три неща не минава нито една театрална премиера. Какво обаче се случва, когато след десетки или стотици представления завесата падне окончателно? Оказва се, че историята и на най-успешния спектакъл не завършва с хепиенд. Понякога приключва в пункт с надпис "Вторични суровини". Както се случи с хитовата постановка на Народния театър "Ах, този джаз!". Представлението на режисьора Борис Панкин беше първата в света сценична реализация по култовия мюзикъл на Боб Фоси. Шоуто излезе 300 000 лева на създателите си. След падането му от афиша на Народния, основната част от декора отиде за скрап. "Получихме 230 лв., с които поканихме на обяд наши близки приятели за "Бог да прости", призна режисьорът.

интервю с Борис Панкин и мнението на другата страна от директора на Народния театър Павел Васев- тук:

Силви Вартан - историята на една любов

Силви Вартан дава ръката си на двама мъже, но душата й пее с шума на Марица. Историята на една прокудена емигрантка, която стана символ на България

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/Монитор, 18 юли

Роза, кисело мляко и тракийски съкровища – с тази троица соц.пропагандата представяше България по изложби в чужбина. За цвят добавяше триумфите на оперните ни светила по световните сцени. Мълчеше обаче за Силви Вартан. Защото певицата, родена през 1944-а в старопланинското селце Искрец, от прокудена емигрантка беше станала идол на Франция. И в един шлагер пееше за своята България – „Марица е моята река, както Сена е твоята.../Всички птици от моята река ни пееха за свобода.../Когато хоризонтът стана твърде тъмен/ Всички птици отлетяха по пътя на надеждата/И ние ги последвахме в Париж”. Думите са от напоената с печал песен La Maritza. Соцрежимът няма как да преглътне алегорията и се прави, че Вартан не съществува. Още повече, че е носителка на „упадъчно влияние” – обявена е за кралица на йе-йе вълната в музиката и е омъжена за лошото момче на френския рок Джони Холидей...

Продължението четете тук

Николай Урумов, актьор: Когато надеждите са закопани, изскача Бай Ганьо

Дано следващият министър на културата не обслужва Министерството на финансите

интервю с актьора: тук

Пет знаменитости със затворническо минало у нас и пет по света...

Докато следственият Галев се стяга за избори, ние строяваме в две редици известните личности, обличали раирани пижами


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 27 юни

Клишираното сравнение на България с Абсурдистан пуска пресен сок и това лято. Фрешът обаче е прекалено кисел, защото сред майсторите му се нареди и Пламен Галев. Дупнишкият бизнесмен, обвинен от прокуратурата като лидер на банда с тясна специализация в изнудването, сплашването и побоя, започна предизборната си кампания в Кюстендил. Така новоизлюпеният кандидат-депутат охлади радостта ни от първия вот с мажоритарни фигури и затвърди убеждението ни, че понякога една студена вода е по-добра и от най-екзотичния фреш.
На фона на Галевите мераци за влизане в Народното събрание вместо в затвора правим култовата си класация „Пет плюс пет" този уикенд. Кои са най-популярните личности по света и у нас, лежали зад решетките? Защо са сменили цивилните дрехи с раирана пижама? Попадат ли в затвора на хора? Все интересни въпроси, чиито отговори, четете тук: