На въдицата на Сиромахов

- Масларова е скучна като зелева каца. Какво да й описвам? В “Дневници и нощници” главни действащи лица са личностите, които по някакъв начин са променили хода на цивилизацията. А най-голямото нещо, което Масларова е променила през живота си, е прическата й.

- Има една доста популярна метафора за “оправянето”. Че българинът все чакал политиците да го “оправят”. Но сега според мен хората вече са във фазата на “презкурието”, в смисъл че политиците са им през оная работа.

- Според твоята теория усмивката на Мона Лиза се дължи на секс играчка, как тогава да си обясним оплезения език на Айнщайн?
Айнщайн е бил много разкрепостена личност, така че би могло да има много причини за оплезения му език. В българските традиции обаче устата винаги е била символ на майсторството. Като започнем от Уста Колю Фичето, Уста Генчо... и стигнем до рапъра Устата.

Цялото интервю с Иво Сиромахов - тук:
Четете и доволни ще останете
:-)

Батальонът на герберите

Батальон гербери избуя в културата на София. Има опасност тези симпатични цветя да се превърнат в досадни плевели, ако главният градинар на столицата не вземе мерки. От няколко сезона ГЕРБ-ер е начело на театър „Възраждане”. Както е добре известно, камерната трупа се помещава в сградата на Градската библиотека. Това обаче не е единствената причина в храма на книгите да мирише на гербери. Ароматът идва и от новия му директор, чиято съпруга е подопечена служителка в оранжерията на Градинаря.
Ако не сте разпознали цветята – това са актьорът Роберт Янакиев, поетът с китара Михаил Белчев и актрисата Кристина Белчева.
Нямаме нищо против тях, но малко ни притесняват някои подробности от артистичния пейзаж.
Театралите от години недоволстват под сурдинка, че директорът на театър „Възраждане” Роберт Янакиев заема поста, без да има необходимия ценз. Което е в разрез със Закона за закрила и развитие на културата. И въпреки, че мандатът му вече изтече, общината не обявява конкурс. Но Янакиев е общински съветник. Сещате се от квотата на коя партия.
Завършил е Театралния колеж „Любен Гройс” и в дипломата му се мъдри квалификация „специалист”. За да си шеф на трупа обаче трябва да си „магистър”.
Тук е мястото да споменем, че все пак Янакиев наистина е по-добър директор в сравнение с предишния Георги Г. Георгиев. Той определено не беше любимото цвете за мирисане на колегите си, които и днес се шегуват, че бил парашутист. Но син парашутист. По негово време трупата беше изпаднала в анонимност. А тази година – при Янакиев, получи първия си „Аскеер”.
Що се отнася до тандема Белчеви – там работата е малко по-друга. Бардът с топлия глас всъщност е завършил телевизионна режисура в полиса на Нева, който някога се казваше Ленинград. И едва ли има понятие от каталогизиране, реставрация и консервация на книги, библиографски справки, архивистика и т.н дисциплини от програмата на Библиотекарския институт. Затова малко ни стои като гербова марка, лепната изкуствено към фасадата на Столичната библиотека. Но пък, както споменахме, е мъж на жена си. Тя е главен експерт „Външни прояви” в дирекция „Култура” на общината.
Добре е, че все пак Михаил Белчев седна в шефското кресло след конкурс. Спечели го с програма, според която в сградата на площад „Славейков”, ще прави Клуб на писателя на мястото на сегашния джаз клуб.
Да не забравим още едно културно състезание – конкурсът за директор на театър „София”. И там един от основните претенденти беше гербер – сочеха Иван Славов даже за фаворит. Той е заместник-директор на Бургаския театър. Казват, че бил и драматург, но за негова пиеса не се сещаме. Сред съгражданите си е популярен именно покрай Бате Бойко. Така или иначе – той остана далеч в класирането. Предпочетен беше Ириней Константинов – голям актьор, чието величие бяхме позабравили. Припомнихме си го, когато стана глас на ДСБ и приближен на Иван Костов. Ириней откри митинга на опозицията и с характерния си тембър изрече: „Отново корупция! Отново липса на пари! И отново опозицията е заедно. Заедно сме всички тук, за да кажем на комунистите да си отидат от власт”. След него на трибуната излезе и Б.Б...
Но да не се отплесваме повече. Все пак сме благодарни, че българската култура мирише на цветя. Защото можеше и да е на нещо много по-лошо.

*
коментар във вестник "Политика"

Актьорът Николай Урумов: Дано политиците най-сетне прочетат Дикенс

Когато дойде действителната потребност на хората да имат кино, то сигурно по някакъв естествен начин ще дойoе. Но когато в град като Русе, където е бил открит първият киносалон, когато там няма кино и обществеността не е възразила и поискала, значи няма нужда.

Може би този шамар, който Дикенс им е ударил, още им кънти в ушите. И, може би именно заради това англичаните чрез своята телевизия Би Би Си толкова се вглеждат в нашите домове

Наскоро бях в селището SOS-Киндендорф в Трявна. Там условията са перфектни и би било много добре, ако този тип селища се вземат като модел от останалите.

Когато след казармата не можах да вляза във ВИТИЗ, трябваше да имам 8 месеца трудов стаж и станах възпитател в Балчик – в гимназията, която бях завършил. Преподавах в занималнята на 6-и Б и 6-и В клас.

Като гледам реакциите на тези наказателни мерки, се сещам за поговорката: „Ти го плюеш, той казва: „Дъжд вали”. Няма нито един наказан, уволнен за толкова години

цялото интервю: тук:

Общината ампутира биографията на режисьор

КРИСТИНА СТАМБОЛОВА/МОНИТОР, ТЕЛЕГРАФ
- Режисьорът Бойко Илиев скандално се оказа с недостатъчен стаж, за да оглави театър. Въпреки изрядните документи на театрала с 25 години практика зад гърба си общината не го допусна до конкурса за директор на театър “София”, който ще се проведе утре....
- Неуредици тресат и другите общински театри. Публична тайна е, че настоящият директор на “Възраждане” - общинският съветник Роберт Янакиев, всъщност няма право да заема този пост, понеже няма необходимото образование...
-Недомислици в закона пък забавят избора на нов директор на Музикалния театър..

Цялата статия - тук:

Проф. Кирил Топалов, писател: С тест влизат и студенти, които почти не знаят български

интервю във вестниците "Монитор" и "Политика", 18 юли


С тест могат да станат студенти и младежи, които почти не знаят български език. Никой не е против мултикултуралността, но това не означава, че в държавица от (вече) няколко милиона трябва да се употребяват равнопоставено няколко езика. Докато тя все още се нарича България, логично е задължителен официален, канцеларски и литературен език да е българският.


Днес будители няма да намерите сред политиците, както е било през Възраждането, например. Тогава те са жертвали имот и живот за общественото благо, днешните "народни водачи" жертват общественото благо за своя имот и живот. Дребна разлика, но съществена.

Ако хората на изкуството продължават да се правят, че не ги интересува какво става в обществото, в което живеят, или пък клакьорстват на тези, които продължават да ликвидират държавността, да тикат народа във все по-страшна мизерия и в условията на все по-неовладяна престъпност, да не винят за това само другите

Първо да видим, че имаме държава, после ще определяме и цвета й. Иначе сме като латерната на Вазовия герой хаджи Ахил, в която е надникнал слепият Колчо и вместо свободна България вижда само всемирна тъмнина, както би се изразил Иванчо Йотата.

Цялото интервю може да се прочете тук:

Режисьорът Явор Гърдев: От сега нататък - жална ми майка

Свободата не се дава, тя се взема. Или ти е важна и я отстояваш – на сцената, в киното, в живота, или я разменяш срещу уют, сигурност и спокойствие.

Тоталният оптимизъм в живота се балансира от тоталния песимизъм в изкуството. И обратното. Направо не ми се ще да срещам в живота онези, които на сцената и в киното са прекалени оптимисти. Сигурно им е тежко и излъчват отчаяние.

- Според вас изживян ли е социализмът?

- Ни най-малко. Нито тук, нито там. Той оставя метастази, които са за цял живот. Но пък тези именно метастази се активират, когато се гледа „Дзифт”. Те се превръщат в чувствителни точки, важни за възприемането му.

- Думата „дзифт” навява спомени за петилетки и панелки. Каква асоциация правите, когато чуете близката по звучене дума „дзифтар” ?

- Сещам се за доскорошния президент на футболен клуб ЦСКА.

интервюто е публикувано в актуалния брой на вестник "Политика"

Може да се прочете и тук

По гласа ще го познаете - Даниел Цочев

Доктор Хаус отива на рали. Спокойно, чешитът от култовия сериал не е захвърлил на пистата бастуна и хапливите си забележки. Просто Даниел Цочев, който го озвучава на български, е намерил по‑екстремно амплоа – това на разказвач в новата 3D анимация Nascar.

Автомобилът ми е Toyota. Не съм минавал 200. Моят съвет към шофьорите е да гледат колата им не да е бърза, а да е с добри спирачки

Една смяна е пет часа и за това време правим максимум четири епизода по 45 минути. Нямаме избор да правим по-малко, защото ефирът ни подпира и иска още и още. В дублажа се шегуваме, че навремето работехме за пари, след това за слава, а сега за ефир

Д-р Хаус много ми допадна и с ръбатия си характер, и с това, че винаги е прав. Това донякъде кореспондира с мен и затова влагам от себе си.

Разказвам една случка, от която половината е истина, а останалото – моя измислица. Обремененият артист от дублажа върви по улицата, една просякиня го спира и подава ръка. И казва „Извинявайте, бихте ли дал някоя стотинка.” Артистът от дублажа се спира, изрича натъртено: „Казва се „Бихте ли далИ” и подминава. Това е много характерно за нашата професия

цялото интервю с актьора - в Програмата

Плейбой без броня - Георги Неделчев*

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

39-годишен. Неосъждан. Със запазено място в класацията на най-желаните ергени в България. Той е Георги Неделчев – бивш главен редактор на култовото списание Playboy и автор на актуалния бестселър „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”.

- Жоро, по-лесно ли ти е с жените откакто не си главен редактор на сп. „Плейбой”?

- До голяма степен да. За момичетата, които харесвам, вече не е така тягостно-притеснителна конкуренцията на кандидат-старлетките. Въпреки че сянката на “Плейбой” все още върви след мене и сигурно ще върви още дълго.

- Пишеш, че обожаваш фризьорки, сервитьорки и т. н. обслужващ персонал. Защо? Как пък не си описал една история с интелектуалка в книгата?
- Харесвам красиви момичета, научени на труд, които владеят някакъв занаят, пък било то и най-елементарен, и нямат излишни претенции и самочувствие. Бих описвал случки, ако в тях имаше нещо поучително и свързано конкретно с митологията на това списание. Но мисля, че са подходящи по-скоро за следващата ми книга. Тя може да носи примерното заглавие “Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой”. Но до подобни обобщения, надявам се, има още много време...

- Какво забелязваш най-напред в една жена?-
Поглед. Маниери. Походка. Силует.

- Кое е по-важно – чарът или сексапилът?
- За мен те са едно и също. Но ако настояваш, че има разлика – тогава чарът. Животът не е само секс.

- Ако ти бъде поставена дилема от типа „Работата или жената”, кое ще избереш? Като имаме предвид, че си неуморим работохолик и също така естет.
- Работата. Ако жената не разбира работата, каква жена е тогава? По-скоро подвижна закачалка за дрехи и бижута.

- Кои са петте най-сексапилни жени в България в момента? Близък ли си с някоя от тях извънслужебно?
- Е, такава класация от прима виста... Но нека опитаме, понеже много обичам класации. Галена, Камелия, Виолета Сечкова, Виолета Марковска, Деси Слава. Близък съм извънслужебно само със сестрата на Деси Слава - Ина. Но тя е в Америка. :)

- Изобщо, не ти ли омръзва да те питат само за жени?
- Не. По-добре така, отколкото да ме питат за коли, за футбол, или пък примерно за мъже.

- В „Мемоарите” на няколко пъти подчертаваш противоречието между имиджа, който непременно трябва да поддържаш като главен редактор и истинското ти аз. Как балансираше?
- Когато си обичаш работата, не е трудно да се справиш. В това противоречие се криеше и тръпката на живота ми през тези близо 4 години.

В световен план - сигурно знаеш дали са излизали мемоари на други главни редактори на “Плейбой”? Или твоята книга е първата по рода си?
- Излизали са доста биографии на Хю Хефнър – официални и неофициални. Тези дни в Америка издават поредната, за която Хеф твърди, че е най-обективна от всички. Но за подобни книги на бивши главни редактори от други страни не съм чувал. А и толкова ли е важно точно това?

- Какви са плюсовете и минусите да бъдеш душеприказчик на звезди, а не техен любовник? Написаното от теб оставя впечатление, че по едно време си бил нещо от типа „най-добрата приятелка” на Венета Райкова?
- Няма плюсове. Само минуси. Но какво да се прави – професия. Съдба. Предпочитам да съм любовник на обикновени момичета, отколкото душеприказчик на звезди.

- С какво те промениха годините в „Плейбой”?
- Станах по-самоуверен. Научих се да бъда позьор, защото е необходимо. Свикнах с явлението завист. Не можах да свикна с явления като мързел, безхаберие, двуличие.

- Имало ли е момент, в който си се чувствал използван?- Всеки човек има такива моменти, каквото и да работи. Стремил съм се да са сведени до минимум. Компромисите в името на работата са нещо неизбежно. Въпросът е да не са прекалено драматични и да не повлияват трайно на самочувствието.

- Наистина ли щеше да подариш лексуса си на гаджето си Деси, след която трева не никне?
- Чак да подаря едва ли. Аз не съм мутра, която раздава коли на приятелки. Купих тази кола с идеята да я кара тя. Аз не исках да ставам шофьор, никога през живота си, но ето, че се наложи. Оттогава насам ми се случват все гаджета без шофьорски книжки...

- След излизането на книгата Лейди Би поднови ли офертата „Сега с теб ли трябва да спя”?
- Защо пък само Лейди Би трябва да има такава оферта? Да кажем, че и други жени се чувстват заинтригувани от “порядъчното момче, което е трябвало да се прави на плейбой”... :)

- Обидиха ли ти се някои от героите и героините след излизането на книгата?
- Не мисля, че има за какво. Книгата не е написана, за да има обидени от нея. Със сигурност има и неколцина неособено щастливи – те са предимно от мъжки пол, но такъв е животът. Човек не може да ощастливи абсолютно всички, може само по-голямата част.

- ДесиСлава или Сексислава, както я наричаш, е поискала 100 000 лева хонорар. Ако ти определяше бюджета, щеше ли да ги дадеш?
- Не, категорично не. Но бих й дал поне 20 000. И тя можеше и да приеме.

- Майка ти е учителка по литература - как оцени тя художествените достойнства на книгата?
- Г-жа Александрина Шаханова от Русе отдавна е наясно, че синът й си има собствен публицистичен стил. Друг е въпросът дали е убедена, че го използва в най-правилната посока. Но майките са за това – винаги да се гордеят със синовете си. В случая за нея по-важното е, че е научила доста подробности от личния ми живот и работата ми, които досега не е имало как да знае.

- Как искаш да бъдат запомнени “Мемоарите на един главен редактор”?
- Като искрен и самоироничен поглед към живота вътре в една мъжка легенда.

*---
интервюто беше публикувано със съкращения в Програмата

Повече за Георги Неделчев - тук, а откъси от книгата му - тук

Александър Морфов - До Русия и назад

интервю с режисьора в Програмата
Когато човек не е бил дълго време в страната си, идва с надежда, че през тези месеци нещо се е случило. Че държавата и хората са променени с вълшебна пръчица и е станало някакво чудо. Но като се върнеш, виждаш, че всичко е същото. Даже и по-лошо. И ти се иска да крещиш от болка и да кажеш това, което мислиш.

От какво да се страхувам? Какво могат да ми вземат? Да, хората се страхуват, защото са много навързани в бизнеса си, в далаверите си. Не смеят да си отворят устата, защото веднага ще бъдат санкционирани от тези, които им дават парите. Преди време мен ме наказаха, защото се противопоставих на една далавера – искаха да вземат Народния театър, да го разпродадат.

Оперният директор Пламен Карталов: Няма кой да ни чака, а ние сме царе на протакането

В мисленето ни е останал примитивизмът, че „от Витоша по-високо нема”. Това е сложило покривало върху умението да се съизмерваме с другите. Много ми харесва една истина - че не големите изяждат малките, а бързите – бавните. Това е много типичен пример за съвремието днес – няма кой да ни чака, а ние сме царе на отлагането и на протакането.

На нас ни трябват 840 000 лева, за да се подготвим нормално. Тези пари не са много, с тях могат да се реализират шест постановки.

Не може всички театри да бъдат сложени на една линия. Така беше при социализма. Днес времето е друго, но хем сме в пазарна икономика, хем в социализъм. Театрите са още със социалистическия си манталитет

Цялото интервю: тук:

Австралийски рекорд за Пикасо

"Силвет" на Пикасо продадена за рекордна сума в Сидни

Колекционер от Ню Йорк е платил 6,5 млн. щатски долара за картина на 17-годишната муза на художника
подробности - в нетинфо:

Аз прочетох "Моят живот в Playboy", а ти?

Вчера най-сетне излезе и книгата на Георги Неделчев "Моят живот в Playboy: спомените на един главен редактор". Много е увлекателна, купете си я - по репове, книжарници, молове...Има я и в онлайн книжарниците. Откъси от нея ще намерите тук:

приятно четене :-)

Колегата Енев изпоти гимназистите :-)

За първи път кандидат-гимназистите преразказваха съвременен автор. На изпита вчера им се падна "Заложна къща" на колегата Деян Енев. Подробности за автора и произведението му - тук: